Определение № 13419 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11239/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на А. Р. Д. от София против определение № 20483/18.10.2024г., постановено по адм. дело № 10259/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.5 АПК е прекратено производството по делото и е оставено без разглеждане искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед. В частната жалба се излагат доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната му. Ответната страна кмет на район "Искър"-СО не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед за изземане на общинско жилище е влязла в сила през 2016г. и подадената сега жалба срещу нея, както и особено искане за спиране на изпълнението й, са недопустими като просрочени. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил всички правно значими факти и е обосновал верни правни изводи за недопустимост на производството, които се споделят от настоящата инстанция и към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Заповед № РИС 16-РД48-52/16.08.2016г. на кмета на район "Искър"-СО за изземане на основание чл. 65, ал.1 ЗОС от жалбоподателката на общинско жилище е влязла в сила, след прекратяване на производството по адм. дело № 8635/2016г. по описа на Административен съд София-град по обжалването й. Подадените след това жалба срещу същата заповед и искане за спиране на изпълнението й са просрочени и недопустими, както правилно е приел решаващият съд. Правилно е посочено, че твърденията за изтекла давност за изпълнението и други относно погасяване на задължението за изпълнение подлежат на предявяване и разглеждане по реда на обжалване действията по изпълнение на влезлия в сила административен акт. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,