Определение № 494 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 578/2023 г.
ВКСII търговско отделение28.06.2023 г.докладчик Петя Хорозова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 748 от 21.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 574/2022 г. на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав, с което е върната частна касационна жалба с вх.№ 18392 от 25.08.2022 г. срещу определение № 1833 от 14.07.2022 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД, Малта, чрез процесуални пълномощници, срещу разпореждане № 748 от 21.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 574/2022 г. на Софийския апелативен съд, ТО, ІІІ състав, с което е върната като просрочена частна касационна жалба на същото дружество с вх.№ 18392 от 25.08.2022 г. срещу постановеното по делото определение № 1833 от 14.07.2022 г. С последното е оставена без уважение молба на ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД за допълване на определение № 922 от 01.04.2022 г., чрез посочване кой съд се счита за международно компетентен по предявения правен спор и е приел да го разгледа и даване на указания за срока за завеждане на иска пред този именно съд. В частната жалба се излагат подробни доводи за недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, както и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въз основа на които се моли разпореждането да бъде обезсилено, евентуално отменено, и делото да се върне на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната жалба се правят искания за спиране на настоящото производство до приключване на друго такова с преюдициален характер – относно неистинността на оспорен отрязък от разписка за връчване на определението от 14.07.2022 г., евентуално за откриване на производство по чл. 193 ГПК за установяване твърдяната неистинност (относно подписа като получател на адв. В. К. върху същия отрязък, включително ръкописно изписаните нейни имена и дата). Представени са и писмени доказателства във връзка с горните искания. Срещу частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор само от ЛИВИА МАРИН СЪРВИЗ ООД, Израел, чрез процесуален пълномощник, със становище, че не е налице действащ правен акт, подлежащ на оспорване пред по-горен съд, поради което частната жалба срещу него правилно е била върната от САС, респективно че липсва правен интерес от обжалване на определение за допълване (№ 1833/14.07.2022 г.), което към момента не произвежда действие, поради отмяна на допълваното такова (№ 922/01.04.2022 г.). По тези съображения се моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С определение № 50008 от 09.02.2023 г. по ч. т. д. № 2017/2022 г. на Върховния касационен съд по жалба на ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД е допуснато касационно обжалване и е отменено определение № 922 от 01.04.2022 г. по ч. гр. д. № 574/2022 г. на Софийския апелативен съд, като вместо него на основание чл. 278, ал. 2 ГПК е постановено друго, с което за международно компетентен да разгледа спора по гр. д. № 3787/202 г. на СГС, ГО, 25 състав, със страни – ищеца ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД, Малта, и ответниците Л. М. СЪРВИСИЗ ЕООД, Израел, МОРГАН И КО ООД, Либерия, МОРАН ТРЕЙД ЕООД, МОРАН УЕСТ ЕООД и ТЕКТОНА ЕООД (последните три дружества - като съдружници в БУЛГАРГЕОМИН ЛТД ДЗЗД); и с предмет - искове за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху моторен танкер БАДР с IMO № 9356426, е прогласен БЪЛГАРСКИЯТ СЪД. С оглед отмяната с окончателен съдебен акт на определение № 922 от 01.04.2022 г., с което е било постановено, че българският съд не е компетентен да разгледа предявените искове, искането за неговото допълване в посочения от страната смисъл се явява лишено от предмет, респективно е отпаднал правният интерес от обжалване на определението, с което това искане е било оставено без уважение, а именно – определение № 1833/14.07.2022 г. Последното няма самостоятелен характер, тъй като е изцяло предпоставено от произнасянето на въззивния съд по съществото на частната жалба, обективирано в отмененото по реда на инстанционния контрол определение. Следователно подадената частна касационна жалба с вх.№ 18392 от 25.08.2022 г. срещу постановеното по делото определение № 1833 от 14.07.2022 г., върната с обжалваното разпореждане, се явява недопустима и затова като краен резултат разпореждане № 748 от 21.02.2023 г. е правилно, макар и по различни от изложените в него съображения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение