Решение № 440 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2010 г.

Решение № 440 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на Р. А. С. от [населено място] с искане да се допълни решение № 247 от 23.06.2011 г. по настоящото дело в две насоки - в първата част от диспозитива на съдебното решение да се впише името й, както и да се посочи, че отмяната на незаконната заповед за уволнение № 1666/27.07.2007 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], касае не само наложеното наказание "дисциплинарно уволнение", но и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Излага съображения и претендира разноски за производството. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва жалбата с писмено възражение и моли молбата да не се уважава. Молбата е постъпила в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна поради следното: С първата част на разглеждания диспозитив съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението, извършено със заповед № 1666/27.07.2007 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], връчена на 31.07.2007 г., от длъжността "оператор машинист" на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като по този начин е уважил иск на ищцата, сега молителка, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Действително в него не фигурира името на уволнената работничка и то ще бъде допълнено с настоящото решение, като след думите "отменя уволнението" ще се добави "на Р. А. С. от [населено място]". Втората част на молбата е неоснователна. Съдът се е произнесъл по цялото искане на ищцата и е формулирал диспозитив, който съответства на заявения петитум по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът е отменил процесната заповед изцяло, т. е. както в частта, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", така и в тази, с която е прекратено трудовото правоотношение на това основание. По начало не е необходимо да се формулират и разграничават двете й части, тъй като както налагането на дисциплинарното наказание "уволнение", така и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, имат една и съща последица - преустановяване на трудово-правната връзка от деня на връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение - чл. 195, ал. 3 и чл. 335, т. 3 КТ. Не следва да се коментират останалите искания в молбата, които нямат отношение към настоящото производството. Те касаят обстоятелства, които са настъпили след постановяване на решението, извън предмета на делото са и се отнасят до дейности на други органи и длъжностни лица. Разноски не се дължат, тъй като липсват доказателства за направата им. По изложените съображения и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.