Определение № 68 от 19.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 983/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма] срещу протоколно определение от 13.10.2010 г., постановено от състав на Пловдивски апелативен съд по дело по несъстоятелност № 860/10 по описа на същия, с което е спряно производството по обжалване решението на първата инстанция по чл.735 от ТЗ, с което съдът е постановил прекратяване на производството по несъстоятелност на [фирма] –[населено място] и заличаване на същото дружество от търговския регистър. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното определение, поради липса на предпоставките за спиране на производството, на които се е позовал съдът: наличие на съдебно производство по спор с предмет обуславящ изхода на спора по спряното дело- чл.229 а.1 т.4 ГПК. Ответната страна [фирма]-София изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна: За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по обжалване решението на първата инстанция постановено по чл.735 от ТЗ, с което се прекратява производството по несъстоятелност на длъжника [фирма] и се заличава същия от търговския регистър, въззивният съд е отчел наличието на висящи производства по искове, както следва: по гр.д. № 402/2010 г. на АС-Пловдив с предмет- отрицателен установителен иск по чл. 694 ал.1 от ТЗ на [фирма] и С. Д. срещу [фирма] и несъстоятелния длъжник [фирма] и т .д. №81 /2009 г. на Пазарджишки окръжен съд с предмет- иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от същите ищци срещу същите ответници. С оглед отправеното в тази връзка искане за спиране пред въззивния съд, последният е счел, че висящите производства по двата иска са от значение за правилното решаване на спора в производството по чл.735 от ТЗ, поради което е спрял производството по въззивната жалба. В настоящия случай предмет на спора по прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника по чл.735 от ТЗ е наличието на изчерпване на масата на несъстоятелността като основание за това, съгласно чл.735 ал.1, т.2 от ТЗ. Преценката относно този факт по никакъв начин не е обусловена от изхода на спора по отрицателен установителен иск по чл. 694 ал.1 от ТЗ на [фирма] и С. Д. срещу [фирма] и несъстоятелния длъжник [фирма] за установяване несъществуване на прието вземане. Относно висящия спор по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД от същите ищци срещу същите ответници, то следва да се вземе в предвид, че евентуалното положителното решение по спора би имало за последица конститутивно действие в правната сфера на несъстоятелния длъжник относно правата му върху имуществото предмет на атакуваните с Павловия иск сделки. Този иск е предявен от страна на част от кредиторите с цел именно връщане на имущество в масата на несъстоятелността. Следователно изходът на спора по Павловия иск в действителност е свързан с въпроса за обхвата на масата на несъстоятелността на длъжника, респ. изчерпването й, като основание за произнасяне от съда по чл.735 от ТЗ. От изложеното следва, че е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229 ал.1, т.4 от ГПК и като краен резултат обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение