Определение № 529 от 14.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4066/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8745/11.10.2018 г. на М. А. Г. срещу разпореждане № 239 от 01.10.2018 г. на съдията-докладчик по ч.гр.д. № 2446/2018 г. по описа на ВКС, IV-то г.о., с което частна жалба срещу постановеното по делото определение е върната като недопустима. С жалбата се поддържа нищожност на атакувания съдебен акт като носещ две дати на постановяване –28.09.2019 г. и 01.10.2018 г. Под евентуалност се иска отмяната му като неправилен като постановен от предубеден състав, за който страната е поискала отвод и въпреки наличието на основания за това, същият не се е отвел. Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт на състав на ВКС, така допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за последното са следните: С обжалваното разпореждане съставът на ВКС, IV-то г.о. е върнал частна жалба срещу постановеното по делото свое определение № 311 от 09.07.2018 г. приемайки, че то е окончателно. С определение № 311 от 09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2446/2018 г., жалбата срещу което е върната с обжалваното сега разпореждане, съставът на ВКС е потвърдил, по жалба на Г., определение № 104 от 02.03.2018 г. на ВКС, III –то г.о. по ч.гр.д. № 398/2018 г., с което са били оставени без разглеждане две нейни частни жалби срещу мълчалив отказ на Д. комисия към К. на Ч. да прекрати образувано срещу нея дисциплинарно дело № 25/2017 г. Следователно правилно с обжалваното разпореждане № 239 от 01.10.2018 г. съдията-докладчик е върнал частната жалба срещу определение №311 от 09.07.2018 г., тъй като то не подлежи на инстанционен контрол. Определение № 311 от 09.07.2018 г. е постановено от състав на ВКС по реда на чл.274, ал. 2 ГПК във въззивно по своя характер производство и е по съществото на спора, въведен с частна жалба от 26.03.2018 г. на Г.. Като такова, по арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, то е окончателен, неподлежащ на обжалване съдебен акт. Уредбата на обжалване на определенията, съдържаща се в гл. X. ГПК, подобно на тази по отм ГПК, възприема принципа на двуинстанционен контрол на посочените в чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК две категории определения, и когато такова определение е постановено от състав на ВКС, то подлежи на еднократен инстанционен контрол пред друг състав на ВКС, чието произнасяне по същество, каквото именно е определение№ 311 от 09.07.2018 г., е окончателно. Несъстоятелен е доводът за нищожност на обжалвания акт заради посочени в него две дати. Датата 28.09.2018 г. е датата на произнасяне на съдията-докладчик, т. с. датата на формиране и изразяване на волята на съда, на която съдебният акт става факт от обективната действителност, а датата 01.10.2018 г. е датата на публикуването му в публичния регистър на съда, с което той се стабилизира и става неоттегляем. Следва да се отбележи, че за нищожността на обжалваните пред него актове, и то с оглед на всички възможни основания, всеки състав на ВКС следи и сам, независимо дали страната се позовава на нищожността. В случая обжалваното разпореждане е постановено в изискуемата писмена форма, от законен състав на ВКС, в рамките на процесуален въпрос, който му е подведомствен и обективираната воля е ясна и разбираема, така е валидно. Неоснователни са изложените оплаквания за неправилност. Наведените обстоятелства кореспондират с основания за отвод по чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК, в която хипотеза обаче съдебният състав не е длъжен да се отведе. Отделно от това постановяването на акт от съдебен състав, за който са налице основания за отвод, не се възприема в теорията, а и в практиката на ВКС, като абсолютно основание за отмяна, влечащо винаги и на всяка цена неправилност на акта. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,