Определение № 334 от 04.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 212/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т. 1 от ГПК. К. К. К. и Ж. М. К. чрез адв. Б. Б. са посочили, че обжалват с касационна жалба решение № 1356 от 15.12.2015 г. по в.гр.д. 1068/25 г., ОС – Варна, с което е било потвърдено решение № 4142/29.12.2022 г., поправено с решение № 1262/18.04.2023 г. на РС - Варна, в частта, с която са осъдени всеки от молителите да заплатят на Потребителна кооперация „С. К.“, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, сумите в размер на по 23 875,65 лв., представляващи стойност на подобрения от засаждане на 2 426 бр. ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива, с площ 15, 319 дка, в землището на [населено място], м. „А. кочевото“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от К. К. и Ж. К. срещу Потребителна кооперация „С. К.“, [населено място], искове с правно основание чл. 9, ал. 3 от ЗАЗ за заплащане на сума, на всеки от двамата ответници в размер на 2 956 лв., обезщетение за вреди, остойностени с разноските, необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета в имота, поради промяна на предназначението му, без съгласие на арендодателя-наследодател, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 18.05.2021 г. Кооперацията била се снабдила с изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. Сочат, че имат интерес и искат ВКС да постанови спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение. Депозират доказателства за внесена сума, равна на стойността на присъдените с осъдителното решение суми. Молят да се постанови спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно е от представеното решение, че е налице осъдително въззивно решение, с което молителите са осъдени да заплатят посочените суми. От копие от касационна жалба се установява, че срещу решението е постъпила на 02.02.2026 г. касационна жалба от двамата молители. От съобщение до двамата молители, по посоченото въззивно гражданско дело се установява, че препис от решението на въззивния съд е връчен на молителите-касационни жалбоподатели на 06.01.2026 г. Следователно касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирани да обжалват решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Към касационната жалба са приложени: изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и платежно нареждане за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Видно е от платежно нареждане, че по сметка на ВКС е внесена сумата като обезпечение, в размер на 24 414,85 евро. Посочената сума е в размера, изискуем съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Присъдените суми съгласно въззивното решение са по 23 875,65 лв., чиято равностойност е по 12 207,43 евро, общо за двамата ответници - 24 414,85 евро. Сумата е налична по сметка на ВКС, удостоверено от счетоводител на ВКС. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки –невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба в срок, от легитимирана да обжалват решението страни, както и внесена от тях парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главница и съобразно предвидения в закона размер. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение за присъдената сума на главницата от по 23 875,65 лв., с равностойност 12 207,43 евро. По изложените съображения ВКС