Определение № 11842 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър. Образувано е по частна жалба на А. Т. З. и Т. П. З. и двамата от гр. Трявна, чрез процесуалния им представител адв. Бижева, против определение № 1110 от 13.08.2025г., постановено по адм. д. № 139/2025г. по описа на Административен съд – гр. Габрово, с което на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № 18 – 3335 от 30.03.2022г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Габрово, с която на основание чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР ПИ идентификатор № 30733.103.38 с площ 842 кв.м. без данни за собственик, ПИ идентификатор № 30733.103.39 с площ 1158 кв.м. и данни за собственик Д. П. М. и ПИ идентификатор № 30733.103.40 с площ 646 кв.м. и без данни за собственик и заличаване на обекти в КККР, а именно ПИ идентификатор № 30733.103.1 с площ от 2645 кв.м. и неустановен собственик. С определението е прекратено производството по делото и жалбоподателите Згрипарови са осъдени да заплатят разноските по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излагат съображения за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес за тях от оспорване на заповедта, тъй като не се легитимират като собственици на имот, предмет на същата към момента на издаването й. Посочват, че съобразно трайната практика правният интерес от оспорването на административен акт се преценява към момента на подаване на жалбата, съответно те са активно легитимирани да оспорят заповедта. Навеждат съображения, че се легитимират не само с редовен от външна страна нотариален акт за имота, предмет на заповедта ПИ идентификатор № 30733.103.1, но и са били вписани в кадастралния регистър на същия имот и им е издадена скица за него на 07.05.2022г. с вписването им като собственици на имота. Поради това искат оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски. Ответникът по частната жалба Началникът на СГКК – Габрово не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение състав на АС – гр. Габрово е приел, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят А. З. е закупил имот ПИ идентификатор № 30733.103.1 с нотариален акт от 17.06.2022г., а именно след като е издадена оспорената в производството заповед № 18 – 3335 от 30.03.2022г. на началника на СГКК – Габрово. Приел е, че от Згрипаров е било инициирано производство по възобновяване на административното производство, което е приключило с решение № 18 – 1708 от 28.02.2025г. на началника на СГКК – Габрово, с което след като е възобновено административното производство, административният орган е постановил, че не са налице предпоставки да постанови различен акт от заповед № 18 – 3335 от 30.03.2022г. и е отказал да издаде акт с различно съдържание. Съдът е приел, че за жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване на заповед № 18 – 3335 от 30.03.2022г., тъй като към момента на издаването й не са имали качеството на заинтересовани лица по смисъла на § 1 т. 13 ДР на ЗКИР във връзка с чл. 2 ал. 5 ЗКИР. Приел е, че при изменение на КККР без издаване на заповед по реда на чл. 53а ЗКИР право на жалба имат само лицата, които са собственици и носители на права върху имоти, предмет на изменението, но само и единствено, когато са били вписани в кадастралния регистър. Посочил е, че невписаните собственици в регистъра към одобрената кадастрална карта не разполагат с право на жалба, тъй като кадастърът има действие само по отношение на вписаните такива. Приел е, че на невписаните собственици кадастърът не може да бъде противопоставен, защото не засяга техни права. Приел е, че в случая двамата жалбоподатели не са били вписани в кадастралния регистър като собственици на имот идентификатор № 30733.103.1, който се е водел с неустановен собственик, поради и което за тях е обосновал липса на правен интерес от оспорване на заповедта. Поради това е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е законосъобразно. На първо място неправилен е извода на съда, че само вписаните в кадастралния регистър лица имат право на жалба. В случая не е налице хипотезата на чл. 53а ЗКИР, тъй като не е налице изменение на кадастралния регистър само и то без заповед. Напротив в случая е налице издадена заповед, с която е изменена както кадастралния регистър, така и кадастралната карта. Поради и това с право на жалба срещу този административен акт разполагат всички лица, които се легитимират като собственици или носители на ограничени вещни права върху имота, предмет на изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, със съответен валиден документ за собственост, без значение дали са вписани в кадастралния регистър или не. Този извод следва по аргумент от легалното определение, дадено в § 1, т. 13 ДР на ЗКИР (редакция към момента на издаване на заповедта), според която заинтересувани лица, които могат да обжалват заповедта за изменение на КК и КР, са собствениците или носителите на вещни права върху имотите, които се засягат от изменението. Основният спорен в случая въпрос е дали жалбоподателите имат право на жалба, тъй като те са придобили имота ПИ идентификатор № 30733.103.1 чрез покупко продажба на 17.06.2022г., а оспорената заповед, с която този имот е заличен от кадастралната карта, е издадена на 30.03.2022г. Правилен е извода на първоинстанционния съд в случая, че жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани страни по смисъла на § 1 т. 13 ДР на ЗКИР, тъй като към момента на издаване на заповедта, а именно 30.03.2022г. те не се легитимират като собственици или носители на ограничени вещни права в имота, а са придобили такива няколко месеца по – късно. При оспорването на административен акт за незаконосъобразност правният интерес, съответно собственическите права, следва да съществуват към момента на издаването на оспорения акт. Поради това е правилен извода на съда за недопустимост на оспорването. За пълнота следва да се посочи, че за жалбоподателите е налице друг ред за защита с оглед на факта, че те се легитимират като собственици на имота, който е бил заличен от кадастралната карта, а именно това е редът по чл. 53 ал. 2 ЗКИР и чл. 54 ал. 2 ЗКИР. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение