Определение № 204 от 29.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 705/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на кредитора „Юробанк България“ АД,гр. София чрез адв. Ж. И. К. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София чрез адв. П. П. С. срещу определение № 11976 от 15.10.2020г. по ч. т. д. н. № 597/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу определение № 87 от 22.07.2019г. по т. д. н. № 467/2013г. на Окръжен съд Видин, с което е оставено без уважение искането им за замяна на „Юробанк България“ АД като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Ф. – Г“ ООД /в несъстоятелност/, неправилно посочено „Ф. – 4“ ООД /в несъстоятелност/, с „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като бъде извършена и корекция в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, и е допуснато „ЕОС Матрикс“ ООД да встъпи като трето лице – помагач на страната на кредитора „Юробанк България“ АД при условията на чл. 226, ал. 2 ГПК, и е прекратено производството по ч. т. д. н. № 597/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение на Софийски апелативен съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат становище, че замяната на кредитора от частни правоприемници в производството по несъстоятелност – производство за универсално принудително изпълнение, е допустима с оглед разпоредбата на чл. 621 ТЗ във връзка с чл. 429, ал. 1 ГПК, както е допустима замяната на взискателя като страна в изпълнителното дело от частни правоприемници в общото изпълнително производство на основание чл. 429, ал. 1 ГПК. Излагат доводи, че отказът на съда да конституира цесионера като кредитор в производството по несъстоятелност на мястото на цедента има преграждащо действие за упражняване правата на цесионера като кредитор в производството по несъстоятелност – фаза по осребряване на имуществото. Частните жалбоподатели молят определението на Софийски апелативен съд да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне по частната жалба. Синдикът на „Ф. – Г“ ООД /в несъстоятелност/ П. И. Ц. не изразява становище по частната жалба. Съдружниците на „Ф. – Г“ ООД /в несъстоятелност/ В. Г. Й. и Т. И. Й. оспорват частната жалба и поддържат становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение. Излагат доводи за правилност на извода, че определенията по чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановени от съда по несъстоятелността в процесния случай не подлежат на обжалване пред ВКС. Посочените съдружници не са представители на дружеството, нито са управители с прекратени правомощия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба на „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу определението на Окръжен съд Видин, с което е оставено без уважение искането им за замяна на „Юробанк България“ АД като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Ф. – Г“ ООД /в несъстоятелност/ с „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като бъде извършена и корекция в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, и е прекратено производството по ч. т. д. н. № 597/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, въззивният съд се е аргументирал с нейната недопустимост поради липса на предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. Изложил е съображения, че произтичащите от определението на Окръжен съд Видин правни последици не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото, както и в закона липсва изрично предвидена възможност за обжалваемост на определението. Съдебният състав е посочил също, че производството по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото няма характер на исково производство, а на универсално принудително изпълнение, което изключва приложимостта на чл. 226, ал. 1 ГПК. Приел е, че съдът, одобрил списъка на приетите от синдика вземания, не може да го изменя – аргумент от чл. 694 и чл. 637, ал. 3 ТЗ. По аргумент от чл. 220 ГПК въззивната инстанция е направила извод за недопустимост на частната жалба на „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу определението на Окръжен съд Видин в частта, с която е допуснато „ЕОС Матрикс“ ООД да встъпи като трето лице – помагач на страната на кредитора „Юробанк България“ АД, поради неговата необжалваемост. Определението на Софийски апелативен съд е правилно. Обжалването на постановените от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност решения и определения е предмет на самостоятелна правна уредба в Част IV „Несъстоятелност“ на Търговския закон, чиито разпоредби са специални по отношение на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, уреждащи обжалването на съдебните решения и определения. В разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ са разграничени две групи актове: 1/ в чл. 613а, ал. 1 ТЗ са посочени изчерпателно определенията и решенията на окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, т. е. по реда на въззивното и касационното обжалване; 2/ съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ останалите актове на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелността, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Правната норма на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност извън посочените в чл. 613, ал. 1 ТЗ, са обжалваеми. Обжалваемостта на тази втора група актове е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Определението на съда по несъстоятелност, с което е оставено без уважение искането за замяна на „Юробанк България“ АД като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Ф. – Г“ ООД /в несъстоятелност/ с „ЕОС Матрикс“ ЕООД и за извършване на корекция в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, не е включено в изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове. Следователно преценката дали това определение подлежи на обжалване трябва да бъде извършена съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, т. е. налице ли е някое от основанията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението на Окръжен съд Видин в посочената част не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Правната норма на чл. 274, ал. 1 ГПК допуска обжалване на две категории съдебни определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението на Окръжен съд Видин не е преграждащо по отношение развитието на производството по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в закона, поради което не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението, с което е конституирано трето лице – помагач също не е от категорията актове, подлежащи на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 220 ГПК същото не подлежи на обжалване, както правилно е преценил и въззивният съд. Изложените в частната жалба съображения за неправилност на определението на Софийски апелативен съд са относими към правилността на определението на Окръжен съд Видин, но не и към правилността на обжалвания пред настоящата съдебна инстанция въззивен съдебен акт. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че изводът на Софийски апелативен съд за процесуална недопустимост на частната жалба с вх. № 2837/19.09.2019г., подадена от „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу определение № 87 от 22.07.2019г. по т. д. н. № 467/2013г. на Окръжен съд Видин, е законосъобразен, като не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Следователно обжалваното определение на САС е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение