Решение № 12469 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2018 г.

Решение № 12469 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2018 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Ирмос маркет" ЕООД моли да бъде отменено решение № 243/16.02.2018 г. по адм. д. № 533/2017 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000216003489-091-001/15.12.2016 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000216003489-091-001/15.12.2016 г. на ТД на НАП-Бургас, със който за периода м. 4. 2015 г. – м. 7. 2015 г. е определено задължение по ЗДДС 30 592, 23 лв с 4305, 76 лв лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК, поради установени данни за укрити приходи в иззетата с протокол за обезпечаване на доказателства информация от програмния продукт, използван в обекта. При извършена проверка в обекта на ревизираното лице на 21.07.2015 г. е направена контролна покупка, за която е издаден фискален бон, но е констатирано, че касовата наличност по фискалното устройство е 254, 08 лв, а фактическата наличност е 458, 65 лв, при налични в касата 250 лв в началото на работния ден и изведени 19, 43 лв. При тези данни до извършване на проверката в 12, 40ч във фискалното устройство са отчетени продажби само за 4, 08 лв, макар, че са извършени продажби за 228, 08 лв, за които не са издадени касови бележки от фискалното устройство. Неоснователен е доводът на касатора, че не е доказано извършване на нефискални продажби в обекта. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РД и в приобщения протокол за анализ на иззетата информация от компютрите в обекта и заключението на техническата експертиза, и обосновано е приел, че е установено извършване на продажби, отразени в програмата с флаг 0 като нефискални, за които в таблица SALES-PAEMENT е отразено плащане. Стойността на продадените стоки в колона SALL-SUM на таблица SALES-BON е 272 277, 98 лв, а в полето PAY-SUM на таблица SALES-PAEMENT е 272 278, 02 лв – разлика от 4ст., платени в повече. Стойността на стоките в таблица колона SALL-SUM на таблица SALES-BON обхваща фискалните продажби с флаг 1 и нефискалните – с флаг 0. От разликата й с отразените плащания в полето PAY-SUM на таблица SALES-PAEMENT в по-малко с 4ст. следва, че всички записи в таблица SALES-BON отразяват извършени продажби, за които е платено, независимо, че значителна част от тях не са отразени в касовия апарат с фискална памет. За периода е установена по месеци стойността на неотчетените продажби, определени са неотчетените приходи и на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е начислен данък върху добавената стойност с лихви. Правилен е изводът на съда, че е налице основание и по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, след като има съществени различия между данните в счетоводната програма, ползвана от ревизираното лице и данните в ПП"Детелина лайт", ползван в ревизирания обект – магазин в к. к. "Слънчев бряг" за хранителни и нехранителни стоки. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Твърденията на касатора, че нефискалните записи в програмата са резултат от четене на стоките с четец при въвеждането им в обекта, с цел разпечатване на цена за всяка стока се опровергават от обсъдените по-горе данни, че за всички записи в таблица SALES-BON е отразено плащане и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 27.09.2017 г. Неоснователен е доводът, че данни за укрити приходи не са били налични при започване на ревизията. Ревизията е възложена със ЗВР от 19.05.2016 г., а протоколът за извършена проверка, цитиран по-горе, с данни за укрити приходи е от 21.07.2015 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,