Решение № 124 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 882/2010 г.

Решение № 124 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 882/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. М. Б. и К. М. Б. чрез пълномощник адв. С. В. от АК - Пазарджик срещу решение № 57/9.02.09 г. по гр. дело № 763/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 516 от 17.06.09 г. по гр. дело № 1299/08 г. на Пазарджишкия районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск. С определение № 1199 от 18.11.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд да разгледа спора по същество, като с оглед фактите по делото даде правна квалификация на спорното материално право. Жалбоподателките излагат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят да бъде отменено и делото да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба П. Н. З., Т. Г. З. и В. Н. Г. молят касационната жалба да бъде оставена без уважение. Останалите ответници по касация Б. А. В., И. А. Д. и И. М. К. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира следното: За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение въззивният съд е изложил съображения, че районният съд неправилно е квалифицирал спорното материално право като е приел, че отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в тази хипотеза е съсобственото имущество да се ползва лично от някой от съсобствениците, докато в случая процесният имот се е отдавал под наем от единия от съсобствениците покойната З. Б. и единствено тя е получавала наем. Направен е извод, че правното основание на предявения иск е чл. 30, ал. 3 ЗС, по който следва да се произнесе съдът при новото разглеждане. На поставения процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК с решение № 398 от 23.05.10 г. по гр. дело № 738/09 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 249 от 23.07.10 г. по гр. дело № 92/09 г. на ВКС, IV г. о. В тях е прието, че предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. В случая ищците са твърдели, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот, който се е ползвал от единия от съсобствениците -покойната З. Б., която го отдавала под наем на трети лица и единствено тя получавала наема. Въззивният съд е дал вярната квалификация на претенцията, като е посочил, че отношенията между страните следва да се уредят според разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, а не както е приел първостепенния съд - чл. 31, ал. 2 ЗС, но изводът му за недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасянето по иск, който не е бил предявен, е неправилен. Първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала. По тези съображения дадената от първоинстанционния съд квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС не е обвързвала въззивния съд и той правилно е определил действителния предмет на спора по чл. 30, ал. 3 ЗС, по който е следвало да се произнесе по същество. По изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до отмяната му като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия - обсъждане на релевантните доказателства за предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, по който следва да се произнесе по същество. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение