Определение № 172 от 05.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Ц. и А. В. Ц., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Ц. С., срещу определение № 98 от 02.07.2018 г. по гр. д. № 2130/2018 г. по описа на ВКС, II г. о. С него е оставена без разглеждане молбата им за обезпечение на предявения установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Д. П. Д. и И. Д. Д., чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот: УПИ Ш - 373 по плана на [населено място], [община], с площ от 654 кв. м., заедно с построените в него двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 67 кв. м., масивен гараж с площ от 22,40 кв. м. и навес. В частната жалба се прави искане за отмяна на определението и постановяване на възбрана за продажба на процесния имот. Ответниците по касация /ответници и по иска/ Д. П. Д. и И. П. Д., [населено място], са депозирали писмен отговор, в който сочат, че жалбата е неоснователна. Претендират присъждане на направени в настоящето производство разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, II г. о. е приел, че молбата за обезпечение на иска е процесуално недопустима, тъй като съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение може да се допусне до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал.1 ГПК обезпечение може да се иска от съда, пред който делото е висящо. Това искане може да бъде направено във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. В настоящия случай искането за допускане на обезпечение по реда на чл.389, ал.1 ГПК на предявения положителен установителен иск за собственост е направено с молба вх. № 6306 от 27.06.2018 г. след постановяване на въззивното решение и след образуване на касационното производство по касационна жалба срещу него. Ето защо в съответствие с процесуалния закон, предходният състав на ВКС, ІІ г. о. е оставил молбата без разглеждане като процесуално недопустима. С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Поначало обезпечителното производство се развива едностранно, вкл. при проверката за наличие условията за допускане на обезпечение, до постановяване на съдебен акт, с който се налага обезпечителната мярка. Ответниците по иска не са конституирани като страна по настоящото частно производство предвид едностранния му характер, поради което и на тях не следва да им се присъждат разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.