Решение № 619 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2025 г.

Подадена е молба по реда на чл. 175, ал. 1 и чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. § 2 от ДР на ДОПК, неточно посочена в искането като такава по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК. Образувано е по искане на „Лион Инвест Груп“ АД гр. Пловдив за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решение № 12393/03.12.2025г., постановено по адм. дело № 8736/2025г. на Върховния административен съд, осмо отделение. В искането се сочи наличие на очевидна фактическа грешка в процеснато решение, тъй като по предходно съдебно производство по дело № 2392/2023г., съдът е достигнал до други изводи, което налага поправка и/или допълване на решението, тъй като е налице противоречие на вътрешната воля на съда. Навеждат се и доводи за наличие на предпоставки за допълване на решението, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни факти по спора. Молителят е подал и молба по реда на чл. 176а от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, отново неточно посочена като такава по реда на ГПК - чл. 248, за изменение на съдебната решение в частта за разноските, като се сочи, че определеното юрисконсултско възнаграждение е несъразмерно високо с оглед постановеното решение по дело № С-438/22 на СЕС. Ответникът – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП, не изразява становище по исканията. Върховният административен съд, осмо отделение, счита искането за поправка на очевидна фактическа грешка, за допустимо, тъй като липсва срок за неговото предевяване, допустимо е и искането за допълване, тъй като е нправено в срока по чл. 176, ал. 2 от АПК. Разгледани по същество обаче и двете искания са неоснователни. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в наименования, погрешно изписване на цифри и дати или други подобни очевидни неточности. Поправката е допустима тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В случая решението, чиято поправка се иска, отговаря изцяло на формираната воля на съда по подадената до касационната инстанция жалба. Липсва допусната от съда неточност или неяснота в правните изводи изложени в обстоятелствената част на съдебния акт, която да е обективирана и в диспозитива на съдебния акт т.е. не е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Молителят навежда доводи за противоречие на настоящото съдебно решение с друго предходно, касаещо получателя по доставки на „Лион инвест груп“ АД – „Д.Р.А.К“ ЕООД, което обаче е ирелеванто както за настоящото производство, така и за това по оспорване на процесния РА, тъй като се касае за различни издадени ревизионни актове, с различни страни и различни фактически и правни установявания. Съдебния акт по дело № 2392/2023г. няма отношение към решението постановено по настоящото дело и съдебния състав не е длъжен да се съобразява с него, именно поради различните подлежащи на оспорване ревизионни актове и нееднаквите фактически установявания по тях. Изрично в съдебната си практика ВАС приема, че не е налице очевидна фактическа грешка в искане целящо промяна на формираната воля на съда, промяна на постановения правен резултат, както се цели с настоящото искане. Абсолютно недопустимо е в това производство молителят да се стреми към изменение и/или отмяна на формираната воля на съда т.е. да се стреми да получи недопустима от правовия ред промяна в изразената с решението воля на съда, поради което и молбата се явява неоснователна. Според разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна, постановява допълнително решение. Непълен е съдебният акт, в който липсва формирана воля на съда по част от спорното право, по един от предметите на иска или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Не е непълно решението или определението, когато съдът не излага мотиви по иначе изцяло формираната своя воля. Решението, чието допълване се иска, е постановено в касационно производство по подадена от директор на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП касационна жалба, по която ВАС, като я е приел за основателна е отменил първоинстанционното решение и съответния оспорен РА в цялост. С искането за допълване се претендира ново извършване на преценка на събраните доказателства по делото и постановяване на друг правен резултат. За да са налице предпоставките за реализиране на нормата на чл. 176, ал. 1 от АПК следва решението, чието допълване се иска да е непълно т.е. съдът да не се е произнесъл по цялото оспорване. Такива доводи не се съдържат в молбата, а се сочи отново неправилна преценка на доказателства от страна на съда при постановяване на съдебния акт, което обаче не попада в обхвата на чл. 176 от АПК. Видно е, че изложените в съдебния акт мотиви изцяло съответстват на диспозитива на решението, чието допълване се претендира, от което следва, че е налице произнасяне по целия предмет на спора. Предвид на това и искането за допълване е неоснователно. По отношение молбата за изменение на решението в частта за разноските, настоящия състав на ВАС приема, че тя е допустима – подадена е в срока по чл. 176а от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество също е неоснователна. Видно от решение № 12393/03.12.2025г., постановено по адм. дело № 8736/2025г., след като ВАС е отменил решение № 15927/12.05.2025г., постановено по адм. дело № 12404/2024г. на АССГ и е отменил оспорения РА е осъдил „Лион груп инвест“ АД да заплати на НАП сума в размер общо но 92 229.40лв., представляваща разноски както за платена д.т. пред касационната инстанция, така и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Като правна норма е посочен текста на чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК изрично препраща към Наредбата при определяне на юрисконсултското възнаграждение и с оглед материалния интерес по оспорения РА е определен и размера на това възнаграждение. Неоснователен е довода за прекомерност на присъдения размер на юрисконсултското възнаграждение с оглед решение на СЕС по дело № С-438/2022г., тъй като от правните постановки в това решение не се стига до извода, че определените с наредбата минимални възнаграждения са неприложими, а само че могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид размера на спора и обема на положената правна работа от процесуалните представители на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, настоящата съдебна инстанция намира, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното съгласно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа, е в рамките на нормалното и допустимото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на Решение № 12393/03.12.2025г., постановено по адм. дело № 8736/2025г. в частта му за разноските. Ето защо, искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 175, чл. 176 и чл. 176а от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,