Определение № 213 от 15.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 135/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на К. К. К. – адв. Ч., за изменение на постановеното по делото решение № 227/12.03.2018 г. в частта за разноските. Молителят твърди, че дължимите в негова полза разноски за три съдебни инстанции са погрешно изчислени – съдът е присъдил сумата 1 601 лв., вместо действително дължимите 4 198 лв., в какъвто смисъл моли решението да бъде изменено. Ответникът по молбата – ЗД А. БЪЛГАРИЯ АД [населено място], не изразява становище в срока по чл.248 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирана страна, при представен списък по чл.80 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. При определяне на дължимите в полза на касатора К. съдебно-деловодни разноски по правилото на чл.78 ал.1 ГПК съдът е преценил съотношението между размера на уважената искова претенция, предмет на касационното производство, и сторените разноски. Действително, разноски са направени в по-голям размер, но обжалваното въззивно решение е отменено само за сумата от 20 000 лв., а за разликата до 120 000 лв. същото е оставено в сила. С оглед горното, липсват основания за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, присъдени в полза на К. К. К., в посока на тяхното увеличаване. Подадената в този смисъл молба по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение