Определение № 4268 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба К. Г. Т., срещу определение № 483 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 44/2025 г. по описа на Административен съд Враца, в частта с която е оставена без разглеждане и е върната исковата му молба на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в следствие на отказан достъп до искана информация. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдебният акт е постановен при наличие на основание за отвод на съдията, разглеждащ делото. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на К. Г. Т. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за присъждане на сума в размер на 900 лв. /деветстотин лева/ представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, последица от незаконосъобразен акт, с който се отказва достъп до поискана информация по пр.пр. /прокурорска преписка/ № 05027/2021г. на Районна Прокуратура - Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция. С обжалваното определение в обжалваната част, съдът е оставил без разглеждане подадената от К. Т. искова молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Съобразно определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на АПК, „административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.Прокуратурата на Република България не е орган на изпълнителната власт, а е орган на съдебната власт, който следи за спазване на законността и разполага с правомощията по чл. 127 от Конституцията на Република България. Съгласно Глава Шеста от Закона за съдебната власт прокурорът е орган на съдебната власт, изпълняващ определени от закона правозащитни функции (чл. 144 и сл. от ЗСВ), и като такъв не попада в приложното поле на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Независимо, че като орган на власт прокурорът може да действа и в качеството на административен орган, в случая оспореното произнасяне е процесуален, а не административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 221, ал.1, изр. второ от АПК препраща към мотивите на обжалваното определение и не намира за необходимо да ги преповтаря отново. За пълнота следва да се отбележи, че ако ищецът, за когото има данни, че е и лице с юридическо образование и адвокатска правоспособност, счита, че актът, с който му е отказан достъп до информация по цитираната по-горе прокурорска преписка, е административен акт, е следвало да упражни правото си на жалба пред съответния административен съд. Съгласно чл.40 от ЗДОИ „Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Няма данни ищецът да е обжалвал „отказа“ по съдебен ред. По делото има информация, че Постановление от 30.10.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура В.Търново е обжалвано пред горестоящия прокурор, като същото е потвърдено с Постановление от 07.05.2024г. на зам.окръжен прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново. Очевидно не е налице отменен акт. С оглед на дотук изложеното дори да се приеме, че Постановление от 30.10.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура В.Търново е административен акт, с който се засягат права на ищеца, то не е налице първата предпоставка по чл.1 от ЗОДОВ, а именно отменен по съответния ред административен акт. По отношение на възражението за наличието на предпоставка по чл.22 от ГПК за отвод на съдията, който е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение, следва да се посочи, че преценката за наличието на основание за отвод е на съдията. Такива основания не са наведени от ищеца при разглеждане на делото пред първата инстанция. Видно от разпореждане № 133 от 21.01.2025 г. и изпълнението на указанията му, К. Т. е бил запознат с обстоятелството кой е съдията-докладчик по делото. Основания за отвод са наведени едва след като ищецът се е запознал с правния резултат на определение № 483 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 44/2025 г. по описа на Административен съд Враца, поради което настоящата инстанция намира това възражение за неоснователно. При така изложените съображения, обжалваното определение, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,