Определение № 17 от 26.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 36/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 43, ал.3 НПК, след като с определение от 11.01.2011 г. председателят на Районния съд в гр. Стара Загора констатирал, че поради отводи на съдии в него не може да се образува състав, който да разгледа нахд № 1922/2010 г., и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище в подкрепа на позицията в определението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност в гр. Стара Загора обвързало по правилата на местната подсъдност /чл.36 от НПК/ компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, в полето на третата от които попада настоящият случай. Всички съдии от Районния съд в гр. Стара Загора са се отвели от разглеждане на делото поради служебни отношения с пострадалата, поради което не може да се образува съдебен състав. С най-малко компромиси относно разходите по делото и доброто администриране на делото би било процесът да се развие в Районния съд в гр. Сливен, който е еднакъв по степен, но в съдебен район, предполагащ преодоляване на колегиалните връзки, довели до отводи на съдиите в гр. Стара Загора. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т.3 от НПК