Определение № 89 от 13.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 665/2016 г.

Производството по реда на чл.351 ал.1 от НПК е образувано въз основа на саморъчна „частна тъжба”, която има характер на жалба, от тъжителката А. М. А. против разпореждане № 900/08.06.2016 г. по внчхд № 198/2016 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е върната подадената касационна жалба против определение № 200/19.05.2016 г., постановено по същото дело. В представеното писмено становище представителят на ВКП счита, че обосновано и законосъобразно е върната подадената от А. жалба, тъй като обжалваният съдебен акт не подлежи на касационна проверка. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира следното: По частна тъжба от А. А. е образувано нчхд № 169/2016 г. по описа на РС – Хасково. С разпореждане № 107/09.03.2016 г. е оставено без уважение искането на тъжителя за освобождаване от държавна такса и е прекратено наказателното производство. По жалба на А. е образувано вчхд № 198/2016 г. по описа на ОС – Хасково. С определение № 200/19.05.2016 г. по същото дело въззивният съд е потвърдил разпореждането за прекратяване на наказателното производство, като изрично е отбелязал, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Срещу определението е постъпила касационна жалба от А.. С разпореждането, предмет на настоящата проверка, на основание чл.351 ал.4 т.3 от НПК е върната така подадената жалба против определение № 200/19.05.2016 г. като недопустима. Настоящият състав счита, че постановено определение № 200/19.05.2016 г. от Хасковския окръжен съд не е от категорията на изчерпателно изброените в чл.346 от НПК актове, които подлежат на касационен контрол. Ето защо атакуваното разпореждане, с което е върната подадената касационната жалба от частния тъжител А. А. като недопустима следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение