Определение № 60459 от 08.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2627/2021 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4556/24.11.2021 г., подадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], с искане за спиране изпълнението на обжалваното от дружеството въззивно решение № 152 от 18.11.2021 г., постановено по в.т.д. № 456/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, трети състав, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, като краен резултат застрахователното дружество – настоящ молител, е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Ж. Н. Ж. сумата от 84 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 24.03.2019 г. на автомагистрала „Хемус“, причинено виновно от водача на л.а. „БМВ“ с рег. [рег.номер на МПС], както и сумата от 1 323 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицинска плака по фискален бон от 02.04.2019 г. и за винт по фискален бон от 02.04.2019 г. по талон за медицинско изделие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 17.06.2019 г., до окончателното им изплащане. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното: Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, постъпила в регистратурата на въззивната инстанция с вх. № 4554/24.11.2021 г. Предвид тази констатация и съобразно датата на връчване на настоящия молител на препис от въззивното решение, чието спиране на изпълнението се иска, жалбата следва да се счита подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Подадената касационна жалба към настоящия момент е в процес на администриране от въззивния съд, но видно от приложените към молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК документи молителят е представил подадената пред въззивния съд касационна жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, както и доказателство за спазен срок по чл. 283 ГПК; платежно нареждане с дата 22.11.2021 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 85 323 лв.; платежно нареждане от 22.11.2021 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от счетоводител при ВКС от 07.12.2021 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 85 323 лв. е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационно обжалване, с изключение на частта от същото, с което застрахователят е осъден да заплати на Ж. Н. Ж. сума в размер на 1 323 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди. В тази част като неподлежащо на касационно обжалване въззивното решение е влязло в законна сила и изпълнението му не подлежи на спиране. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение