Определение № 294 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 700/2012 г.

Производството е по чл.407, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от В. К. И. от [населено място] против разпореждане №549/03.5.2012 г. по гр.д.№30/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, с което е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдени съдебно деловодни разноски по делото. Окръжният съд е приел, че решението на въззивната инстанция в частта за разноските има характер на определение и не подлежи на предварително изпълнение по смисъла на чл.282, ал.1 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, въз основа на което да бъде издаден изпълнителен лист за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл.404, т.1, предл.2 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. В частта за разноските обаче решението има характер на определение, поради което същото не е годно изпълнително основание по смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо, доколкото към момента на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист въззивното решение все още не е било влязло в сила, а следователно не е било влязло в сила и потвърденото с него първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски (имащо в тази част характер на определение), то Ловешкият окръжен съд правилно не е уважил искането на адв. В. И. И. - К. – процесуален представител на ищцата В. К. И. за издаване на изпълнителен лист за разноските. Поради това обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,