Определение № 9818 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9425/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Х. Е. Г. от [населено място], против Разпореждане от 02.07. 2026 г. по делото, с което съдът оставя без разглеждане касационната жалба с вх. № 18274 от 26.06.2026 г. по описа на ВАС от Х. Е. Г. от [населено място], подадена чрез адв. П. Кирова, против Решение № 5674 от 15.05.2026 г., постановено по адм. дело № 11/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив и прекратява производството по делото пред ВАС. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на председателя на шесто отделение на ВАС, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл. 232 от АПК не е постъпило от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- Пловдив. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество - за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е без разглеждане касационната жалба на Х. Г. срещу решението по посоченото дело на Административен съд – Пловдив, председателят на шесто отделение на ВАС е приел, че същата е подадена срещу решение, което е окончателно и не подлежи на касационна проверка от ВАС. Настоящият съдебен състав констатира, че с обжалвания съдебен акт, Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Х. Е. Г. срещу Решение № 1040-15-357/16.12.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждания № № О-15-999-00-0003055297/21.11.2025 г., № О-15-999-00-0003055303/21.11.2025 г. и № О-15-999-00-0003055362/21.11.2025 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Пловдив, с които на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № Е20251840739 и № Е20251390589 за период от 21.05.2025 г. до 30.08.2025 г. вкл. и за остатъка от 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 от КСО. Процесните разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив са издадени на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ КСО - отказ за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по Глава четвърта, Раздел І и ІІ или помощи. Същите са оспорени пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, като решението му е по чл. 117, ал. 3 КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“ КСО, поради което на основание чл. 119 КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ КСО, постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на проверка чрез касационно обжалване пред Върховния административен съд. По тези съображения оспореният акт е правилен и следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение