Определение № 230 от 05.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2861/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение05.06.2019 г.докладчик Зоя Атанасова
Диспозитив
Изменя решение № 138/31.07.2018 г. по гр.дело № 2861/2017 г. на ВКС, IV г.о. както следва: Осъжда Маркони” ООД, ЕИК120015046, със седалище и адрес на управление, курорт Пампорово, комплекс „Малина” да заплати на „Сапунджиев и синове” ЕООД, ЕИК202058723, със седалище и адрес на управление гр.Смолян, ул.”Иван Георгиев-Комитата” № 5 и сумата 4828.09 лв. разноски по делото за всички инстанции. Оставя без уважение молбата на „Сапунджиев и синове” ЕООД, чрез адв.Б.К. за изменение на решение № 138/31.07.2018 г. по гр.дело № 2861/2017 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските в останалата й част за присъждане в полза на молителя на сумата над 4828.09 лв. до пълния размер на 16 615.23 лв. разноски по делото за всички инстанции. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от жалбоподателя „Сапунджиев и синове” ЕООД, чрез адв. Б. К. за изменение на решение № 138/31.07.2018 г. по гр.дело № 2861/2017 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като в полза на молителя се присъдят действително направените разноски по делото в размер на 16 615.23 лв. Ответникът по молбата”Маркони” ООД, чрез адв. Кр. М. е изразил становище за неоснователност на молбата. Направено е и възражение за намаление на разноските на молителя, направени в касационното производство, в частта на адвокатското възнаграждение като прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и е частично основателна по следните съображения: С решение № 138/31.07.2018 г. по гр.дело № 2861/2017 г. на ВКС, IV г.о. е отменено изцяло въззивно решение № 67/21.04.2017 г. по гр.дело № 70/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и вместо това е уважен предявен иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД от „Сапунджиев и синове” ЕООД гр.Смолян срещу „Маркони” ООД. Със същото решение в полза на ищеца – сега молител”Сапунджиев и синове” ЕООД е присъдена сумата 9 626.14 лв. разноски по делото за всички инстанции. Видно от данните по делото направените разноски от ищеца за първоинстанционното производство са в размер на сумата 4554.23 лв. – заплатени държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение. Разноските на ищеца за въззивното производство са в размер на сумата 3876 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума е изплатена на адв.пълномощника. Направените разноски от ищеца – жалбоподател за касационното производство са в общ размер на сумата 8776 лв. – от които заплатена държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 7752 лв., включващо адвокатски хонорар 6460 лв. и ДДС върху него 1292 лв., изплатени от жалбоподателя по два договора за правна помощ – един за производството по чл.288 ГПК и един за производството за разглеждане на касационната жалба по същество по чл.290 ГПК. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на ответника по молбата и ответник по касационната жалба за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за касационното производство съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено по искане на насрещната страна, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая адвокатската защита на жалбоподателя се изразява в изготвяне на касационната жалба и процесуално представителство при разглеждане на касационната жалба по чл.290 ГПК. Като преценява обема на извършената правна работа и фактическата и правна сложност на спора съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 7752 лв. от ищеца за касационното производство е прекомерно и следва да се редуцира до размер на 5000 лв., определено при съобразяване с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на посоченото общия размер на направените разноски от жалбоподателя ищец за всички инстанции са в размер на сумата 14 454.23 лв., в която сума се включва адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5000 лв. С решението, чието изменение в частта на разноските се иска съдът е присъдил в полза на жалбоподателя-ищец направените разноски в размер на сумата 9626.14 лв. В полза на молителя-ищец следва да се присъди и сумата 4828.09 лв. разноски по делото за всички инстанции. Молбата за изменение на решението е основателна за сумата 4828.09 лв.и в този размер следва да се уважи. В останалата част до пълния размер следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 19, ал. 3 ЗЗД
- чл. 36
- чл. 7, ал. 2, т. 4