Определение № 13151 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С., понастоящем изтърпяващ наказание в [наименование], против определение № 1283/04.11.2024 г., постановено по адм. дело № 287/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта, с която е спряно производството по делото до приключване на производството по адм. дело № 9298/2024 г. по описа на Върховния административен съд с влязъл в сила краен съдебен акт. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Административен съд-Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. П. С., против Административен съд Бургас, постъпила за разглеждане по подсъдност в Административен съд Ямбол, след препращането ѝ от АС Бургас, с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на иска, причинени от Административен съд Бургас, като резултат от отказ на съда да му предостави копие от материалите по адм. дело № 117/2023 г. по описа на съда. С обжалваното определение АС Ямбол е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК до приключване на адм. дело № 9298/2024 г. по описа на Върховен административен съд с влязъл в сила краен съдебен акт. Производството пред ВАС е образувано по повод подадена от страна на С. молба по реда на чл. 237 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по адм.дело № 117/2023 г. на Административен съд Бургас. Посоченото дело на АС Бургас е изискано от АС Ямбол с Разпореждане № 1051/11.09.2024 г. за послужване по процесното дело. За да постанови определението за спиране съдът приел, че адм. дело № 117/2023 г. и доказателствата по него са относими към преценката за допустимост и основателност на предявената искова молба по процесното дело, поради което следва да се приобщят, а наличието на висящ спор по отношение на законосъобразността на крайния съдебен акт, постановен по адм. дело № 117/2023г. на Административен съд Бургас, е от значение за повдигнатия спор по делото на АС Ямбол. Определението е неправилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира съдебното производство с определение, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. По силата на чл. 144 АПК нормата е относима и за административните дела. Адм. дело № 9298/2024 г. по описа на Върховен административен съд не се явява преюдициално по отношение настоящото дело. Ищецът в случая претендира вреди от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на адм.дело 117/2023г. на АС Бургас, а именно от отказ за предоставяне на преписи от документи.Този отказ не е обусловен или обуславящ изхода от спора нито по посоченото по горе дело, нито по настоящото. Обстоятелството, че адм.дело 117/2023г. на АС Бургас е изискано от Върховния административен съд също не е основание за спиране на производството, а само за отлагане на делото. Освен това преди да извърши преценка за наличие на преюдициален съдебен спор, съдът дължи преценка за допустимостта на исковата молба, която не е извършена. Като е постановил спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, без да са налице визираните в закона предпоставки, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение