Определение № 53 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 898/2021 г.

С молба вх. № 67 195/29.09.2021 година П. С. Н. и М. С. Н. са поискали да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото определение № 60 630/09.09.2021 година в частта му за разноските като присъдените на И. Г. А. и Н. Е. М. такива в размер на 1990.00 лева за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, бъдат намалени в размер съответен и с оглед вътрешното убеждение на съда, който не бил обвързан от посочения в Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, доколкото присъденото такова било прекомерно и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото. Ответниците по молбата И. Г. А. и Н. Е. М. са подали отговор на същата с вх. № 67 387/06.10.2021 година, с който са изразили становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Молбата на П. С. Н. и М. С. Н. е постъпила в съда на 07.05.2021 година, с оглед на което е спазен срокът, в който може да се иска изменение на определението в частта му за разноските. С молба вх. № 69 775/16.12.2021 година П. С. Н. и М. С. Н. са поискали предоставеното от тях по искането им по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за спиране на изпълнението на въззивно решение № 260 475/09.10.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 623/2020 година до произнасянето на съда по подадената от тях срещу решението касационна жалба с вх. № 287 803/16.11.2020 година, обезпечение в размер на 15 440.00 лева, внесено с платежно нареждане от 17.03.2021 година да бъде преведено по изпълнително дело № 20217900400089/2021 година по описа на Р. М. В.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, като плащане на задълженията им към И. Г. А. и Н. Е. М.. Насрещните страни по това искане И. Г. А. и Н. Е. М. са подали отговор на същото с вх. № 628/21.01.2022 година, с който са изразили становище, че не възразяват по така направеното от П. С. Н. и М. С. Н. са поискали искане и са съгласни внесената като гаранция сума от 15 440.00 лева да бъде преведена по посоченото по-горе изпълнително дело. С постановеното по делото определение № 60 630/09.09.2021 година съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е оставил без разглеждане касационна жалба с вх. № 287 803/16.11.2020 година, подадена от П. С. Н. и М. С. Н., срещу решение № 260 475/09.10.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 623/2020 година в частта му, с която е уважен предявеният срещу тях от И. Г. А. и Н. Е. М. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250.00 лева, неустойка за виновно неизпълнение на задълженията по чл. 4.5 и чл. 4.6 от договора в размер на 10 % върху подлежащата на връщане главница от 12 500.00 лева по сключения между тях предварителен договор от 12.10.2011 година и са отхвърлени предявените от тях срещу И. Г. А. и Н. Е. М. насрещни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2800.00 лева, представляваща стойността на консумативните разноски за ползването на апартамента, предмет на предварителния договор от 12.10.2011 година за периода от 01.05.2013 година до 31.01.2014 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2017 година до окончателното плащане, както и за сумата от 200.00 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 2800.00 лева за периода от 15.06.2014 година до 15.03.2015 година, като не е допуснал касационно обжалване на решението в останалата му част. Определението не е било обжалвано в частта му, с която касационната жалба е била оставена без разглеждане, поради което е влязло в законна сила. С оглед изхода на спора П. С. Н. и М. С. Н. са осъдени да заплатят на И. Г. А. и Н. Е. М. сумата от 1990.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. П. С. Н. и М. С. Н. са обжалвали въззивното решение на Софийски градски съд в частта му, с която са били осъдени да заплатят на И. Г. Н. и Н. Е. Н. сумата от 12 500.00 лева, заплатени по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2011 година вноски за продажна цена на апартамент с идентификатор № 68134.4360.476.7.19, на отпаднало основание, поради прекратяването на предварителния договор, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2015 година до окончателното плащане, както сумата от 1250.00 лева, неустойка за виновно неизпълнение на задълженията по чл. 4.5 и чл. 4.6 от договора в размер на 10 % върху подлежащата на връщане главница, заедно със законната лихва, считано от 05.08.2015 година и сумата от 1690.00 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.08.2014 година до 05.08.2015 година. С оглед цената на предявените искове, техния брой и направените с касационната жалба оплаквания, които налагат ответниците по касацията да предприемат действия за защитата си срещу тях уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1990.00 лева общо за И. Г. А. и Н. Е. М. не се явява прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед на установения в чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. При това трябва да се има предвид, че това възнаграждение се отнася не само до защита срещу подадената от П. С. Н. и М. С. Н. касационна жалба срещу посочената по-горе част от въззивното решение, но и защита срещу касационната жалба на молителите, в частта му, с която са отхвърлени техните насрещни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2800.00 лева, представляваща стойността на консумативните разноски за ползването на апартамента, предмет на предварителния договор от 12.10.2011 година за периода от 01.05.2013 година до 31.01.2014 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2017 година до окончателното плащане, както и за сумата от 200.00 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 2800.00 лева за периода от 15.06.2014 година до 15.03.2015 година. С оглед на това молбата за изменение на постановеното по делото определение № 60 630/09.09.2021 година в частта му за разноските е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Предвид на посоченото по-горе въззивното решение на Софийски градски съд е влязло в сила и подлежи на принудително изпълнение, като за произтичащите от него вземания на И. Г. А. и Н. Е. М. срещу П. С. Н. и М. С. Н. е било образувано изпълнително дело № 20217900400089/2021 година по описа на Р. М. В.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители. Същевременно с определение № 85/19.03.2021 година, постановено по гр. д. № 898/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. предварителното изпълнение на решение № 260 475/09.10.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 623/2020 година е било спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, след предоставянето на обезпечение в размер на 15 440.00 лева, внесено с платежно нареждане от 17.03.2021 година. Предвид горното направеното от П. С. Н. и М. С. Н. искане трябва да бъде уважено, доколкото е налице и изрично съгласие в тази насока на насрещните страни И. Г. А. и Н. Е. М.. Смисълът на обезпечението по чл. 282, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ГПК е да гарантира, че ако касационното производство бъде прекратено, обжалваното въззивно решение не бъде допуснато до касационно обжалване или пък бъде потвърдено изпълнението му няма да бъде осуетено от допуснатото спиране по изпълнението му по чл.282 от ГПК. С оглед на това върху това обезпечение може да бъде насочено принудително изпълнение от кредитора за признатите с влязлото в сила решение вземания или тя подлежи на връщане на длъжника, ако задължението бъде реализирано чрез друг изпълнителен способ или бъде изпълнено доброволно. Касационният съд не разполага с възможността да се разпорежда, служебно или по искане на само на длъжника, внесената като обезпечение сума да бъде заплащана, като изпълнение на задължението по осъдителното съдебно решение. Както се посочи той може да възстанови тази сума на длъжника, ако той представи доказателства за това, че е изпълнил задължението си или може да нареди превод на сумата по сметка на кредитора по образуваното производство по принудително изпълнение по искане на съдебния изпълнител. Наред с това касационният съд може, при наличието на изрично съгласие на страните, да преведе сумата по образуваното по молба на кредитора изпълнително производство, който превод ще има силата на плащане за погасяване на задължението. Предвид на това внесената от П. С. Н. и М. С. Н. като обезпечение сума трябва да бъде преведена по изпълнително дело № 20217900400089/2021 година по описа на Р. М. В.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, в изпълнение на задължението на молителите по въззивното решение № 260 475/09.10.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 623/2020 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение