Определение № 1776 от 21.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 765/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. А. Т. против определение № 25779 от 03.12.2024 г. постановено по адм. дело № 11934/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № ЧР-05-384/12.11.2024 г. на Министъра на правосъдието с която е обявен конкурс за заемане на ръководна длъжност в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- „началник на Затвора София- първа категория“ и производството по делото е прекратено. С определението е оставено без разглеждане и искането на жалбоподателя за спиране на заповед № ЧР-05-384/12.11.2024 г. на Министъра на правосъдието с която е обявен конкурс за заемане на ръководна длъжност в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- „началник на Затвора София- I-ва категория“. Частният жалбоподател обжалва определението, като излага доводи, че същото е нищожно, като постановено от незаконен състав и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необосновано. Иска се да бъде прогласена нищожността му, а в условията на евентуалност да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Министъра на правосъдието, чрез юрк. Луканова в писмен отговор оспорва частната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение относно претендираните разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебна проверка, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че със заповед № ЧР-05-384/12.11.2024 г. на Министъра на правосъдието е обявен конкурс за заемане на ръководна длъжност в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“(ГД“ИН“)- „началник на Затвора София- първа категория. Заповедта е издадена на основание чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНС) и чл.163, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и Правила за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност на държавните служители ГД“ИН“, Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото съдът след обстоен анализ на относимите норми е изложил съображения, че заповедта с която е обявен конкурса е акт, който не подлежи на съдебен контрол. Позовал се е на разпоредбата на 163а, ал.1 от ЗМВР, съгласно която недопускането до участие в конкурс, както и на чл.30 от Наредба №8121з-40/14.04.2015 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност на държавните служители в МВР, не подлежи на обжалване по реда на АПК. От друга страна е посочил, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, тъй като с нея не се засягат негови права и интереси. Същият е имал възможност да подаде документи за участие и при недопускане да оспори решението на конкурсната комисия пред министъра на вътрешните работи, а ако бъде допуснат, но не бъде класиран за заемане на длъжността ще може да оспори крайното класиране. При така изложените доводи съдът е приел жалбата за недопустима и съответно направеното искане за спиране на нейното изпълнение съгласно чл.166 АПК, същото е недопустимо. Определението е правилно. Неоснователно е възражението за нищожност на оспорения акт като постановен от незаконен съдебен състав, формиран в нарушение на принципа на случайния подбор. Организацията, реда за постъпване, образуване и разпределение на съдебните дела в АССГ са уредени с Правила, издадени и утвърдени на основание чл. 9 ЗСВ, чл.35 от Правилника за администрацията на съдилищата и чл.157 от АПК. Правилата са публикувани на интернет страницата на съда и са публично достъпни. Видно от чл.1, ал.1, т.2 жалбите, подлежащи на разглеждане от тричленен състав(срещу общи административни актове) се разпределят по материя между съдиите от съответното отделение и се разглеждат от тройния състав на определения докладчик. Спазвайки този ред и с оглед материята(ЗИНЗС и ЗМВР) жалбата е разпределена на съответния докладчик и разгледана от тричленния състав, в който той участва, поради което не е нарушен принципа на случайното разпределение. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея и анализ на относимите материалноправни норми е направил законосъобразен извод за недопустимост на жалбата. Правните изводи на съда съответстват на приложимата материалноправна уредба и фактите по делото, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. При провеждането на конкурсна процедура законодателят е предвидил осъществяването на сложен фактически състав резултат от който е възникване на правоотношение за заемане на длъжността. Този сложен фактически състав се състои от поредица юридически факти, относими към възникване на правоотношението, законосъобразното осъществяване на които е предпоставка за законосъобразността на производството по неговото възникване. Не всеки от тях обаче пряко засяга права или поражда задължения за субектите, участници в правоотношенията - част от сложния фактически състав. Волеизявлението на министъра на правосъдието, с което е открита конкурсната процедурата не е акт засягащ непосредствено права, свободи или законни интереси на частния жалбоподател. Такова засягане би се извършило с актове на последващите етапи от процедурата в случай, че същия е участник в нея, в т.ч. с крайния акт, приключващ процедурата. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че по аргумент от чл.21, ал.5 АПК междинните/процедурни актове, предшестващи крайния акт, не пораждат правни последици за бъдещите адресати, поради което за тях не е налице правен интерес от оспорването им, освен ако в специален закон не е посочено друго, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл законосъобразно и мотивирано е заключението на решаващия състав, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. С оглед изложеното решаващият състав на АССГ правилно е приел, че е бил сезиран с жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване, а изложените от частния жалбоподател съображения в обратен смисъл следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Липсата на положителни процесуални предпоставки за оспорването на акт от категорията на обжалвания мотивират и недопустимост на искането за спиране на неговото действие, както правилно е приел решаващият съд. Изложените в частната жалба доводи, с които жалбоподателят обосновава правния си интерес, а именно, че същият е изпълнявал тази длъжност, но е бил незаконно уволнен и уволнението му е признато за незаконно с влязло в сила решение от 26.09.2022 г., като до този момент вместо да бъде изпълнена разпоредбата на чл.232 от ЗМВР и да бъде възстановен, е обявен процесния конкурс, не могат да обосноват наличието на правен интерес и не касаят законосъобразността на процесната заповед. За жалбоподателя съществува друг правен ред за защита срещу евентуалното неизпълнение на съдебното решение, с което е възстановен на работа. При така изложените доводи, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените съображения следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на Министерство на правосъдието бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева на основание чл.37 от ЗПП във вр. с чл.23 от Наредбата за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение