Определение № 9423 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. С. срещу Определение № 1197 от 07.08.2026 г. по адм. дело №553/2026 г. на Административен съд – София област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Писмо №НД-0594-00-148 от 14.04.2026 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ). Твърди се неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон. Ответникът – Съветът за електронни медии не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. В. С. срещу Писмо №НД-0594-00-148 от 14.04.2026 г. на Съвета за електронни медии, с което отговорено на негов сигнал от 23.03.2026 г. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че липсва индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК и не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Определението е правилно. В СЕМ е получен сигнал от М. С. по повод излъчената на 16.03.2026 г. по програма „KinoNova“ церемония по връчването на наградите „Оскар“ за филмови изкуства. Според подателя на сигнала, в ефира е излъчена „невярна и манипулирана“ информация, тъй като неправилно е преведена реплика на едни от участниците. С оспорваното в съдебното производство писмо, СЕМ отговаря на сигналоподателя, че няма основания за ангажиране на отговорността на доставчика за нарушение на Закона за радиото и телевизията. Инициативата за издаване на акт по подаден сигнал може да бъде само на компетентния административен орган. Правомощията на органа се осъществяват служебно, а сезирането му от дадено лице не го задължава да предприеме предвидените в закона правомощия, ако прецени, че не са налице предпоставките за това. Третото лице не разполага регламентирано в нормативен акт субективно право да задължи административния орган да се произнесе, поради което не разполага и със субективно право да оспори отказа му да стори това. В съответствие с чл. 124, ал. 2 АПК, решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Предвид изложеното правилен е изводът на АССО за процесуална недопустимост на жалбата на М. С., на основание чл. 159, т. 1 АПК. Тя правилно е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,