Определение № 5791 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4346/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Х. С. Х. и М. Р. Х. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адвокат М., молба за отмяна с вх.№ 4296 от 15.09.2025г. на решение № 21040 от 12.03.2021г. по гр.д. № 177/2017г. на ОС Кърджали, влязло в сила на 4.08.2022г., постановено на основание чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./, вр.§5, ал.2 ЗПКОНПИ. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, поради наличие на нови доказателства – два броя разписки от 5.06.2008г. и 30.03.2009г. за предоставени на молителите от А. М. С. на посочените дати заеми. Молителите твърдят, че двете разписки от момента на подписването им са останали у А. М. С., като след връщане на заетите суми същата им предала разписките на 03.03.2023г. Считат, че тези нови доказателства са от съществено значение за изхода на спора, тъй като установяват, че със заетите суми те са закупили процесния недвижим имот – апартамент №1 в [населено място], както и, че този недвижим имот и процесните моторни превозни средства са закупени със законни средства. В молбата за отмяна молителите излагат и оплаквания по същество на правния спор. Изразяват несъгласие с извода на съда за наличие на значително несъответствие в имуществото им в началото и в края на проверявания период. Правят искане за приемане като доказателства Протокол № П-16000919054946-073-001 от 27.09.2023г., издаден от НАП, който според тях не установява наличието на несъответствие, искане за предоставяне на документи от 2023г., както и допускане до разпит като свидетели на лицата А. М. С. и С. Х. Х. за установяване на обстоятелството, че същите през 2008г. и през 2009г. са им предоставяли заеми и процесният имот е придобит със законни средства. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от КОНПИ, чрез процесуалния представител главен инспектор С., с който оспорва основателността на подадената молба за отмяна. Счита, че подадената молба за отмяна не може да бъде уважена, защото представените доказателства не са нови, по смисъла на закона. Те не са такива, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно и въз основа на което може да се установят желаните обстоятелства. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ГПК намира, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън рамките на предвидения в закона преклузивен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Същият е уреден като преклузивен и с изтичането му се преклудира процесуалното право на заинтересованите страни да искат отмяна на посоченото основание. В настоящия случай, видно от изложеното в самата молба за отмяна, новите доказателства са предадени на молителите по тяхно твърдение на 03.03.2023г. При тези данни, тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК / в най-благоприятния за молителите вариант с оглед на това, че те са знаели за съществуването на тези документи и за местонахождението им, като не сочат и обективни пречки за по-ранно снабдяване с последните/ е изтекъл на 05.06.2023 г. –понеделник, работен ден, а настоящата молбата за отмяна е подадена на 15.09.2025 г., тоест извън срока. При тези данни, като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,