Определение № 1239 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 918/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5012/20.02.2026 г. на Р. Х. А., чрез процесуален представител адв.Есен Ф., против въззивно решение №29 от 08.01.2026 г. по в.гр.д. № 1234/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което са потвърдени решение от 11.12.2024г. и решение от 12.03.2025г., постановено по реда на чл.250 ГПК по гр.д.№7576/2022г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен иска му срещу Прокуратура на Република България, с правно основание чл.2б ЗОДОВ над 30 000лв. до пълния предявен размер 120 000лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 15.07.2019г. до 14.07.2022г. Не е постъпил отговор на касационната жалба от насрещната страна Прокуратура на Република България. С молба №6063 от 02.03.2026г. касаторът Р. Х. А., чрез процесуален представител адв.Есен Ф., упълномощен с правата по чл.34, ал.3 ГПК /л.14 от делото на СГС/ заявява по делото, че оттегля изцяло подадената касационна жалба и моли производството по нея да бъде прекратено. Страната, която е инициирала производството пред ВКС с подаването на касационна жалба може, с оглед диспизитивното начало в гражданския процес, да десезира съда. Това жалбоподателят е направил с писмената си молба по делото, с която ясно и недвусмислено заявява, че оттегля касационната си жалба и моли производството по делото, образувано по нея, да бъде прекратено. При това положение трябва да се приеме, че Върховният касационен съд е десезиран от разглеждането на касационната жалба и образуваното въз основа на нея производство пред ВКС трябва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение