Определение № 236 от 16.09.2016 г. на ВКС по д. № 3129/2016 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата М. И. от 8.01.16 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд/ПРС/ №1699/24.04.13 г. по гр.д. №6657/96 г., с което е обявен за окончателен проектът за разделителен протокол на делбените имоти и на определение №1543/29.05.14 г. по ч.гр.д. №1082/14 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което е оставена без разглеждане частната жалба на молителката срещу първоинстанционното разпореждане от 20.12.13 г. за връщане на въззивната й жалба от 7.05.13 г. / приложена по ч.гр.д. №2692/13 г. на ПОС/. Актовете, чиято отмяна се иска на осн. чл.303, ал.1,т.1, 4, 5 и 6 ГПК, са посочени в изложението на молителката на л.36 от делото и в уточняваща молба от 2.09.16 г. ВКС намира молбата за отмяна за недопустима като просрочена – за окончателността на актовете, чиято отмяна иска, молителката, като ответник по гр.д. №6657/96 г. е узнала, видно от нейна „Тъжба” на 23.03.15 г., след връщане на делото от ПОС/ където е изпратено по частна жалба, предмет на ч.гр.д. №1082/14 г./ на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия. С молба от 31.03.15 г. молителката като ответник по делото на ПРС е поискала правна помощ, която й е отказана от РС. Молбата за отмяна на посочените по –горе решение на ПРС и определение на ПОС е подадена след законния тримесечен срок от влизане в сила на последното решение / това от 24.04.13 г./, според обосновката в изложението на осн. по чл.303, ал.1,т.4 ГПК, както и след тримесечния срок от узнаването от молителката на вл. в сила решение на ПРС и определение на ПОС – за основанията по чл.303, ал.1,т.5 и 6 ГПК, вр. с чл.305, т.5 ГПК, според приетото по-горе за деня на узнаване. Молбата за отмяна на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК също е подадена след срока по чл.305, ал.1,т.1 ГПК- тримесечен от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случая писмо на МЗХ, ОД”Земеделие” – [населено място] от 8.06.16 г.. Писмото повтаря обстоятелства, изложени в цитираните в него други две писма със сходно съдържание - от 27.03.13 г. и от 30.05.14 г. и удостоверява наличие на писмени доказателства – решения за възстановена собственост по ЗСПЗЗ, издадени преди и при висящност на делото, с удостоверение за които или с препис от които молителката е могла да са снабди в хода му. Освен това делбата на сочения от молителката процесен имот - оризище от 5 дка, №234001 в решението от 24.04.13 г. - между наследниците на И. П. е допусната с влязлото в сила решение на ПРС по гр.д. №6657/96 г. от 6.01.98 г., което в тази част не е изменено / виж р. по гр.д. №1181/02 г. на ПОС/, нито производството за имота е прекратено впоследствие / виж опр. по ч.гр.д. №1352/12 г. на ПОС/.