Определение № 243 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2014 г.

Постъпила е молба от адвокат К. – в качеството й на особен представител на П.-К. К. Х. от [населено място] - ответник в производство по чл.303 и сл.от ГПК - с искане да й бъде определено възнаграждение за процесуално представителство, което на основание чл.83 ал.3 от ГПК да й бъде заплатено от бюджета на съда. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Адвокат К. е била назначена по друго дело /гр.д.№ 662/03г.на СГС/, с определение от 11.11.2003г. за особен представител на малолетния /към посочената дата/ ищец, на основание чл. 16 ал.6 от ГПК/отм./ поради евентуално противоречие между неговите интереси/ като представляван/ и тези на неговата майка /като негов законен представител/ с оглед характера на предявения иск с правно основание чл.41 от СК. В посоченото производство ищеца е бил освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл.63 ал.1 б.”б”от ГПК, поради липса на достатъчно средства. В настоящето производство с правно основание чл.303 от ГПК -адвокат К. отново е назначена за особен представител. Пред вид липсата на изричен акт на съда за определяне на възнаграждение за явяването й в съдебно заседание, искането й е за постановяване на такъв. При тези данни подадената молба е основателна. Особеният представител се назначава с акт на съда и осъществява процесуално представителство, регламентирано от специална правна норма. То се осъществява от адвокат и е възмездно. За положеният от адвоката труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Съгласно т.6 от ТР № 6 от 6.11.2013г., постановено по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС - възнаграждението му се определя по преценка на съда, при съобразяване на размерите, посочени в Наредба №1/2004г., които за конкретния случай/ явяване на адвокат в съдебно заседание по молба за отмяна/, съгласно чл.9 ал.4 са в минимален размер от 500лв. В настоящата хипотеза следва да се определят разноски за особен представител в производство по чл.303 от ГПК, което е извън-инстанционно и за което се прилагат специални правила, различни от общите, въз основа на които се е водило исковото производство, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се цели. На това основание и пред вид факта, че в производството за отмяна не е било правено искане /съответно съдът не се е произнасял/ за освобождаване от заплащане на такси или разноски на страна по делото, нормата на чл.83 ал.3 от ГПК е неприложима и претендираните разноски не могат да бъдат изплатени от сумите, предвидени от бюджета на съда. Няма и първоначално определяне от кой същите следва да бъдат поети по смисъла на чл.29 ал.4 от ГПК. В този случай - според настоящия съдебен състав въпросът за отговорността за направените от особения представител разноски следва да са разреши съобразно принципа на чл.78 от ГПК и пред вид изхода на делото, те да се възложат в тежест на неоснователно поискалия отмяната молител. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение