Определение № 6266 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3772/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 1657 от 07.04.2026 г. по адм. дело № 326/2026 г. на Административен съд – Пазарджик е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София – град и Административен съд – Пазарджик по жалбите на „КАБО 2020“ ЕООД с адрес в гр. Пазарджик, област Пазарджик, и „Абрашев“ ЕООД, с адрес в гр. Пещера, област Пазарджик, срещу списък – спецификация, изготвен от Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, взе предвид следното: С разпореждане № 9649 от 11.03.2026 г. по адм. дело № 2797/2026 г. Административен съд – София – град е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд – Пазарджик. Съдът е посочил, че съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати, като в случая адресът на „КАБО 2020“ ЕООД е в гр. Пазарджик, поради което е извел извод, че местно компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд – Пазарджик. С определение № 9898 от 12.03.2026 г. по адм. дело № 2798/2026 г. Административен съд – София – град е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд – Пазарджик. Съдът е посочил, че съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати, като в случая адресът на „Абрашев“ ЕООД е в гр. Пещера, поради което е извел извод, че местно компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд – Пазарджик. С определение № 1654 от 07.04.2026 г. по адм. дело № 365/2026 г. е присъединено към адм. д. № 326/2026 г., и двете по описа на Административен съд – Пазарджик, за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях. С определение № 1657 от 07.04.2026 г. по адм. дело № 326/2026 г. състав на Административен съд – Пазарджик е прекратил производството по препратеното му от Административен съд - София – град дело и е инициирал настоящия спор за подсъдност, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от АПК. Приложимостта й е обоснована с обстоятелството, че оспореният списък – спецификация в частта му на датата на влизане в сила не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а има белези на общ административен акт, по смисъла на чл. 65 от АПК, поради което делото следва да се разгледа от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт, а именно Административен съд – София – град. Предмет на съдебен контрол е списък – спецификация с помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонтни дейности за хората с увреждания и стойности, които НЗОК ще заплаща за 2026 г., изготвен съгласно Наредба № 7/31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат. След като подложи на преценка обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби на чл. 133 от АПК относно определяне на местната подсъдност, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намери, че спорът е подсъден на Административен съд – Пазарджик предвид следните съображения: Съгласно чл. 135, ал. 4, предложение първо от АПК споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от тричленен състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд - град София. В първото изречение на ал. 2 от същия член е уредено, че когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във второто изречение на тази алинея е закрепено правилото, че във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. В случая е налице предпоследната хипотеза. За да е налице приложното й поле в случая, от съществено значение е фактът, че процесният списък - спецификация носи характеристиките на индивидуален административен акт за всеки от субектите, които имат действащи договори с НЗОК за доставка и ремонт на помощни средства. Правилно Административен съд – Пазарджик е определил посочените лица като адресати на акта. След като в самото решение са посочени повече от един адресати и те са с различни адреси, които са в рамките на един съдебен район, то по аргумент от чл. 133, ал. 2, изр. първо от АПК, делото следва да се разгледа от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса тази териториална структура е Районната здравноосигурителна каса – Пазарджик и тя попада в съдебния район на Административен съд – Пазарджик. Предвид изложеното, спорът е местно подсъден на Административен съд – Пазарджик. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение