Определение № 756 от 02.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2019/2014 г.

Образувано е по съвместна частна жалба на ЕТ С. М. Я. с фирма „Х.-77-С. М.” [фирма] и [фирма], всички с адрес на регистрация [населено място], обл.П. срещу определение № 372 от 18.02.2014 г. по ч.гр.д. № 469/2014 г. на Софийски апелативен съд. С последното са оставени без разглеждане подадените от [фирма] и [фирма] частни жалби срещу определение от 11.07.2013 г. по т.д.н.№ 3773/2013 г. на СГС, ТО, VІ- 8 с-в и частната жалба на [фирма] срещу определение от 26.08.2013 г., постановено по същото дело по реда на чл.629а ТЗ. Частните жалбоподатели поддържат, че с постановеното от съда по несъстоятелността спиране на изпълнителните дела, по които те са взискатели пряко и непосредствено се засяга имуществената им сфера, обстоятелство, легитимиращо ги да обжалват постановените от съда по несъстоятелността определения, което качество неправилно с атакуваното определение му било отречено, признавайки такива единствено на молителя/присъединилите се молители и длъжника в производството по несъстоятелност. Ответниците по частната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподател, приема следното: Частната жалба е допустима - депозирана е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по т.д.№ 3773/2013 г. на Софийски градски съд е образувано по молба на М.” Е., [населено място] за обявяване неплатежоспособността на длъжника му и [фирма], [населено място] и откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество на основание чл.630, ал.1 ТЗ. По молба на кредитора съдът по несъстоятелността е постановил спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника като предварителна обезпечителна мярка по чл.629а, ал.1, т.3 ТЗ, до произнасянето по молбата за откриване на производство по несъстоятелност – определение от 11.07.2013 г. и определение от 26.08.2013 г. по т.д.н.№ 3773/2013 г. Така посочените определения са обжалвани от настоящите жалбоподатели с частна жалба, оставени без разглеждане със сега обжалваното определение. Направените с него изводи, че частните жалбоподатели не са легитимирани да обжалва постановените от съда по несъстоятелността съдебни актове е незаконосъобразен. Безспорно е било в производството, че взискатели по образуваните срещу [фирма] изпълнителни дела са частните жалбоподатели. Като такива правната им сфера се явява засегната, поради което същите има положението на лица, по отношение на които е наложена обезпечителна мярка по смисъла на чл.629а, ал.6 ТЗ. Ето защо те имат правото да обжалват определенията за постановяване на предварителна обезпечителна мярка - спиране на изпълнителните дела срещу длъжника им. Като е оставил без разглеждане частните жалби на настоящите жалбоподатели против определенията на Софийски градски съд от 11.07.2013 г. и от 26.08.2013 г. по т.д.н.№ 3773/2013 г., апелативният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение