Определение № 4768 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Б., гражданин на Украйна, роден на [дата], със съдебен адрес - гр. София, ул."Граф Игнатиев"11, ет.3, ап.5, подадена чрез пълномощник адв. А. Лазарков, против Определение № 4440 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело № 9900 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е върната подадената от чуждия гражданин искова молба, вх. № 27906 от 09.10.2024 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000, 00 лв., причинени му от незаконосъобразен отказ на Съвета по гражданството, публикуван на 29.05.2024 г., по негова молба за придобиване на българско гражданство, заведена с вх. № 6539/14.05.2021 г. Със същото определение производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Министерство на правосъдието (МП) на Република България със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Славянска“ № 1, оспорва частната жалба с доводи за неоснователността и недоказаността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява частната жалба, като процесулно допустима. Същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд София-град е приел, че Б. първоначално го е сезирал с искова молба (л. 4-7 от първоинстанционното дело) с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против МП за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000, 00 лв., причинени му от незаконосъобразен отказ на Съвета по гражданството при МП, публикуван на 29.05.2024 г., по негова молба за придобиване на българско гражданство, заведена с вх. № 6539/14.05.2021 г. С уточнение на исковата молба (л. 57-58, пак там) чуждият гражданин посочил, че претендираните вреди произтичат от незаконосъобразно действие на служител на Съвета по гражданството, изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон – разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство (Наредба № 1/Наредба/та) – при извършване на преценката относно наличието или отсъствието на факти и обстоятелства от значение за съдържанието на мнението на Съвета по гражданството по чл. 33, ал. 3 от Закона за българското гражданство (ЗБГ). За да прецени като недопустима предявената от Б. искова претенция, съдът се е мотивирал, че дейността на Съвета по гражданството при МП е част от подготовката по издаването на Указа на Президента на Република България за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация, и се изразява единствено в предоставяне на мнение, въз основа на представени документи към молбата и писмени становища на Министерство на вътрешните работи (МВР) и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), съгласно чл. 33, ал. 3 ЗБГ. Посочил е, че ищецът с молба от 14.05.2021 г. (л. 33, пак там) е заявил придобиване на българско гражданство по натурализация, за което подчертал, че може да бъде придобито единствено въз основа на правен акт – Указ на Президента на Република България. Като се позовал на приетото по Решение № 1 от 12.03.2013 г. на Конституционния съд по конст. дело № 5/2012 г. (обн. в ДВ, бр. 30/2013 г.), е приел, че дейността на Съвета по гражданството е необходима и задължителна предпоставка за валидност на Указа на президента, но мнението което се изразява и се предоставя на министъра на правосъдието от този Съвет не е израз на властнически правомощия и не притежава белезите на административен акт. Поради това е счел, че мнението по чл. 33, ал. 3 ЗБГ, давано от Съвета по гражданството не подлежи на съдебен контрол и не може да е основание да се претендират вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съобразил е практика на Върховния административен съд по този въпрос. На следващо място, съдът, анализирайки съдържанието на исковата молба и уточнението към нея, както и приобщените по делото доказателства, се е аргументирал, че Б. не твърди да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е отменен по надлежния ред незаконосъобразен акт, постановен по молбата му за придобиване на българско гражданство по натурализация. Приел е, че твърдяното от чужденеца незаконосъобразно действие от служител на Съвета по гражданството, изразяващо се в неправилно приложение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 при извършване на преценката относно наличието или отсъствието на факти и обстоятелства от значение за съдържанието на крайния акт на Съвета, не представлява фактическо действие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. По тези съображения и на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, административният съд е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното определение като правилно. Съветът по гражданството при МП не е административен орган, който издава индивидуални административни актове. Той е постоянно действащ орган със съвещателни функции, който разглежда преписката за всяко лице и дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, въз основа на представените доказателства, след изясняване на фактите, свързани с обстоятелствата по чл. 19 ЗБГ (ако има такива) и след писмени становища на МВР и на ДАНС. В ЗБГ не е предвидено съдебно обжалване, както на мнението на Съвета по гражданството по основателността на молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, така и на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Република България за издаване на Указ или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване, освобождаване, лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Мнението на Съвета по гражданството и предложението на министъра на правосъдието нямат характер на индивидуални административни актове, защото нямат правозасягащ ефект за лицата – заявители, да придобият българско гражданство или правопроменящ резултат в тяхната правна сфера, а са част от производството по издаване на Указа на Президента на Република България. Съгласно чл. 36 ЗБГ, придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство, както и отмяната на натурализация се извършват с Указ на Президента на Република България, който влиза в сила от деня на издаването му. Поради това обоснован е изводът на съда, че мнението по чл. 33, ал. 3 ЗБГ, давано от Съвета по гражданството по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съответно не могат да осъществят основанието за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не се споделя поддържаната теза на частния жалбоподател, че неправилното приложение на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата при извършването на преценката относно наличието или отсъствието на факти и обстоятелства от значение за съдържанието на мнението на Съвета по чл. 33, ал. 3 ЗБГ, се явява фактическо действие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. Подвеждането на установените факти под хипотезата на конкретна правна норма е правно-логическа дейност, а не фактическо действие, поради което правилно е приетото от административния съд, че няма как в случая да е осъществено и незаконосъобразно фактическо действие. По изложените съображения, определението на административния съд за връщане на исковата молба на Б. и за прекратяване на производството по делото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горните съображения и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: