Определение № 71 от 29.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 488/2020 г.

С определение № 188 от 02.10.2020 г. е спряно производството по настоящето дело, образувано по касационната жалба на Е. М. К., представлявана от своята майка и законен представител М. А. К., чрез адв.Д.А. –САК, срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 259 от 19. 11. 2019г., по в.т.д.№ 403/2019г.,на основание чл.229, т.7, във вр.с чл. 631 ГПК и чл.624, ал.1 КЗ. С обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд е потвърдено решение на Търговищкия окръжен съд № 36 от 16.05.19 г., по т.д.№ 140/2018 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) срещу ЗК“ОЛИМПИК –КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ за сумата 150 000 лв., обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от смъртта на сестра й- б.ж. на [населено място],В. И. Д.. За да постанови спиране на производството по делото състав на второ търговско отделение на ВКС е приел за ноторно, основавайки се на чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ,че по отношение на ЗК “ОЛИМПИК ЛИМИТИД“АД, със седалище –Република Кипър, клон на който се явява регистрираният в България ответника ЗК “ОЛИМПИК –КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, е открито производство по ликвидация пред компетентния кипърски съд( принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност) и са назначени постоянни ликвидатори, които са вписани и по партидата на клона на ЮЛ- търговец в ТР при АВ под № 20190926145744. Затова и при съобразяване на законовото правило на чл.624, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 273,т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕО, според което решението за откриване на производство по принудителна ликвидация на кипърското застрахователно дружество поражда действие и на територията на Република България, а по силата на 220 от Закона за дружествата на Република Кипър с факта на издаване на разпореждането за ликвидация никое производство срещу дружеството в ликвидация не може да продължи, или да бъде започнато, ако няма разрешение от компетентния кипърски съд, настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящето дело не следва да бъде възобновено към настоящия момент. Следва на касатора да се дадат указания да представи доказателства, че е налице съответното разрешение от компетентния кипърски съд, позволяващо продължаване на касационното производство пред българския ВКС. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е както действащото българско законодателство, което предвид императивната разпоредба на 637 ТЗ също изисква арбитражните и съдебни производства по имуществени граждански и търговски дела, образувани срещу търговец, за когото е открито производство по несъстоятелност да бъдат спрени и да се даде възможност на ищеца да предяви вземането си пред синдика ( парично или подлежащо на трансформиране в парично), така и отговорът, даден с постановеното от СЕС решение по дело С-427/2019 г. от 12.11. 2020г., имащо за предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Софийски районен съд с акт от 27.05.2019 г., по гр.д.№ 45834/2018 г., по описа на с.с., което последно е послужило и за приложението на чл. 229,т.7 ГПК. Със същото е тълкувана разпоредбата на чл.274 от Директива 2009/138 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г., като е прието, че в разглежданата хипотеза, за да може да се квалифицира едно решение като такова за откриване на производство за ликвидация на „застрахователно предприятие“ по см. на чл.274 от Директивата, то следва да отговаря на две кумулативни условия – да има за предмет реализиране на активите на последното и разпределянето на получените средства между( според случая)-кредиторите, акционерите или съдружниците в него, както и да предполага задължителна намеса на административните или съдебните органи на държавата –членка, компетентни да предприемат мерки за оздравяване или да провеждат производството по ликвидация. Това означава, че ако назначеният ликвидатор няма правомощия да реализира активите на съответното застрахователно предприятие или да удовлетворява кредиторите му с осребреното имущество, възможността решението за неговото назначаване да предполага, че се открива или е налице производство по ликвидация по см. на чл.268,§ 1, б.“г“ от Директивата, е изключена. В случая, доколкото от данните по делото, вкл. извършеното в ТР при АВ вписване по партидата на търговеца, е изводим правен извод, че взетото от държавата-членка решение може да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“, то следва да бъдат съобразени разясненията в т.38 –т.40 на решението на СЕС по дело С-427/2019 г. от 12.11. 2020г.Според последните в сочената хипотеза – наличие на решение за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие по см. на дял ІV от Директивата, то в съответствие с чл.273§ 2 от същата, това решение трябва да се признава без никакви допълнителни формалности на територията на целия Съюз, т.е. да има същото действие от момента, в който решението поражда действие в държавата-членка, където производството е открито. Обстоятелството, че съгласна чл.274,§ 2, б.“д“ от тази директива взаимното признаване се простира по както отношение на действието, така и по отношение на последиците от него върху исковете, заведени от индивидуални кредитори, с изключение на висящите производства, посочени в чл.292 от Директива 2009/138/ЕО, които продължават да се регулират изключително от правото на държавата –членка, в която делото е висящо и каквото не е разглежданото от ВКС, ТК по т.д.№ 488/20 г. има за своя правна последица и спиране на всички съдебни производства,образувани по отношение на съответното застрахователно предприятие, на основание кипърското законодателство -чл.220 от Закон за дружествата Сочената разпоредба, възпроизведена от СЕС в цитираното по- горе решение, прогласява, когато е постановено решение за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, или е назначен временен ликвидатор не може да бъде предявен иск или да бъде започната производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд, като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.230, ал.1 и сл. ГПК за възобновяване на спряното производство по делото, независимо, че по преюдициалното запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Софийски районен съд с акт от 27.05.2019 г., по гр.д.№ 45834/2018 г., по описа на с.с., е постановено съдебно решение на СЕС по дело С-427/2019 г. от 12.11. 2020 г. За да се счете, че пречките за движение на делото, обуславящи възобновяване на производството, са отпаднали, то в разглежданата хипотеза е необходимо касаторът да представи доказателства, че е налице разрешение от компетентния кипърски съд за продължаване на касационното производство пред българския ВКС по т.д.№ 488/20 г., като при необходимост разрешението следва да бъде и служебно изискано от състава на ВКС,ТК. Мотивиран от горното и на основание чл.230, ал.1 ГПК, състав на второ търговско отделение на ВКС