Решение № 4987 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15481/2008 г.

Решение № 4987 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15481/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Естелла" ЕООД гр. Бургас срещу решение № 937 от 22.10.2008 г. по адм. д. № 1228/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, Девети състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 937 от 22.10.2008 г. по адм. д. № 1228/2008 г., Административен съд гр. Бургас, Девети състав е отхвърлил жалбата на "Естелла" ЕООД гр. Шумен срещу Решение № 60 от 21.07.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 1830 от 13.06.2008 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас. Съдът е приел за установено, че работниците и служителите придобиват качеството на осигурени лица от момента, от който започнат да упражняват трудова дейност. В конкретния случай те не са придобили качеството на осигурени, тъй като при новия работодател нямат реално отработени дни. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението предмет на касационното производство е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Райна Николаева Павлова и Марина Димитрова Иванова са работили във Фирма ЕТ "Естелла" до 30.04.2004 г., с която фирма трудовите договори са били прекратени на основание чл. 325, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните. На 30.04.2004 г. цитираните работнички са сключили трудови договори с "Естелла" ЕООД на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ - за неопределено време. От протокол от 30.04.2004 г. става ясно, че е извършено прехвърляне на търговската дейност по покупко-продажба на стоки от ЕТ "Естелла" към "Естелла" ЕООД, като се запазват трудовите правоотношения на работниците. Независимо от това новите трудови договори не са били съобразени с чл. 123, ал. 1 от КТ. Както по административната преписка, така и по първоначалното дело не е било спорно, че цитираните работнички имат трудов стаж повече от шест месеца. Лицата не са полагали труд в новосъздаденото дружество, но независимо от това са получавали процесните обезщетения за отглеждане на малко дете, чието изплащане е започнало в предишното предприятие. Съгласно разпоредбата на чл. 52а от КСО в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановените посочени по-горе отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Лицата са подали заявление за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и декларации по образец пред ЕТ "Естелла" и ползваните там права се запазват с оглед съдържанието на споразумението от 30.04.2004 г. и нормата на чл. 123, ал. 2 от Кодекса на труда. Съгласно последната в случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя - прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната се прехвърлят на новия работодател приобретател. В случая собственик, респ. работодател е Митка Пенкова Георгиева и при двете фирми. Стигайки до различни правни изводи решаващия състав на Административен съд гр. Бургас е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се отменя, както и обжалваните административни актове, които застъпват различна правна теза. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,