Решение № 6512 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14117/2018 г.

Решение № 6512 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14117/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът М. Попов моли да бъде отменено решение № 139/4.10.2018 г. по адм. д. № 170/2018 г. на АС - Габрово, с което е отхвърлена жалбата против решение от 14.05.2018 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово, с което е потвърден акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № А000039/17.01.2013 г. на К. Макавеева – старши експерт в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово. Поддържа, че решението е недопустимо и са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли АУЗД да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост на обжалваното решение. Производството пред АС - Габрово е образувано по жалба от М. Попов срещу АУЗД № А000039/17.01.2013 г. на К. Макавеева – старши експерт в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2007 - 2012 г., потвърден с решение от 14.05.2018 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово в частта на задълженията за периода 2008 - 2012 г. за данък върху превозните средства. С обжалваното решение № 139/4.10.2018 г. по адм. д. № 170/2018 г. на АС - Габрово е отхвърлена жалбата против решение от 14.05.2018 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово, с което е потвърден АУЗД № А000039/17.01.2013 г. на К. Макавеева – старши експерт в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, а по ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община има правомощията на териториален директор на НАП. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за данък върху превозните средства по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. По чл. 107, ал. 4 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В производството по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ по установяване на задължение по декларация за данък върху превозните средства, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, а компетентният горестоящ орган е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На основание чл. 144 и чл. 156, ал. 1 и 3 от ДОПК може да се обжалва пред съда първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване. В жалбата е оспорен АУДЗ № А000039/17.01.2013 г. и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "МДТ" при Община Габрово. Съдът е разгледал спора по същество, но в нарушение на чл. 156, ал. 1 от ДОПК се е произнесъл по оспорване на решение от 14.05.2018 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово, който по чл. 156, ал. 1 от ДОПК не е допустим предмет на оспорване. Постановеното решение по недопустим за обжалване предмет е недопустимо. Решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,