Определение № 1846 от 16.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. във вр. с чл.166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията), подадена чрез пълномощник, против определение № 639 от 18.01.2024 г. по адм. д. № 574/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което съдът е отхвърлил искане на Комисията за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на решение № ФК-2024-361/04.01.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ) за определяне на финансова корекция. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил в съвкупност представените доказателства във връзка с твърденията за настъпване на значителни и труднопоправими вреди за КЗК в резултат на изпълнението на акта. Комисията твърди, че предвид отчета за изпълнение на бюджета за 2023 г. сумата по определената финансова корекция представлява 60% от издръжката за 2024 г., което ще блокира дейността на КЗК. Още повече, че такива разходи не са предвидени в нейния бюджет за 2024 година. Иска отмяна на определението и произнасяне по същество, с което съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на решението на ръководителя на УО на ОПДУ. Ответникът ръководителят на УО на ОПДУ оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административният съд София-град е сезиран с жалба от Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № ФК-2024-361/04.01.2024 г. на ръководителя на УО на ОПДУ, с което на КЗК е определена финансова корекция от 25% върху стойността на допустимите разходи по сключен договор с изпълнител в резултат на проведена открита процедура по обществена поръчка. С жалбата е формирано искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта с твърдения за настъпването на значителни и труднопоправими вреди, произтичащи от изпълнението на акта за определяне на финансова корекция, и предвид изчислената от органа сума по финансовата корекция от 427 200 лв. Административният съд е приел, че твърденията и представените от КЗК доказателства не сочат на нови обстоятелства, които да обосновават извод за настъпване на значителни и труднопоправими вреди, а са последици, които произтичат пряко от предварителното действие на административния акт. Поради това е отхвърлил искането като неоснователно. Определението е правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт винаги въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на невлязъл в сила индивидуален административен акт - чл. 268, т. 1 АПК. Изпълнението на такъв акт е с потенциалната възможност да причини вреди на адресата, макар и впоследствие да бъде отменен в резултат на оспорването му. Въпреки това в определени случаи законодателят е разпоредил в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, като е дал приоритет на своевременното постигане на целта, с която е издаден актът. В случая предварителното изпълнение на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПДУ е допуснато по силата на закона - чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). То цели да обезпечи и защити финансовите интереси на Европейския съюз. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението обаче може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Доказателствената тежест за тази нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на лицето, което иска спирането. Законовите предпоставки в случая се тълкуват в тесен смисъл, защото става въпрос за изключение от принцип. Жалбоподателят твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради намаляване на паричните средства, с които разполага по утвърдения бюджет на ведомството за 2024 г., и ограничаване на възможността за необходими разплащания от различен вид. Както правилно е приел АССГ, това означава, че Комисията се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Няма установена причинно-следствена връзка между направените или предстоящи плащания за издръжка, закупуване на консумативи и за външни услуги, и предварителното изпълнение на административния акт. Заплащането на такива суми е във връзка с дейността на Комисията, което следва да бъде изпълнено независимо дали на КЗК е определена финансова корекция или не. Оспореният индивидуален административен акт като властническо волеизявление на административен орган се ползва с презумпцията за законност и докато съдът не го отмени като незаконосъобразен той е годно изпълнително основание с оглед на чл. 268, т. 1 АПК, поради което сам по себе си не може да бъде основание за причиняване на вреди. Предвид изложеното, като е отхвърлил искането на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 166, ал. 2 АПК, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд