Определение № 135 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 47/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. В. от гр. Б. срещу определението на Благоевградския окръжен съд, № 2* от 11.12.2009г. по в.гр.д. № 296/2009г., с което е оставена без уважение молбата на В. Г. за освобождаване от държавна такса за касационното производство по подадената от него частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 2* от 19.11.2009г. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата ВКС взе предвид следното: С молба от 07.12.2009г. В. Г. е поискал да бъде освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса по подадената от него частна жалба срещу определението на Благоевградския окръжен съд, № 2* от 19.11.2009г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение на въззивния съд от 19.02.2009г. по гр.д. № 877/2008г. на Петричкия районен съд, с което е оставено без уважение искането на В. Г. за оставяне на исковата молба без движение. Към молбата е приложена декларация и две служебни бележки от Дирекция „Бюро по труда”-Благоевград. За да остави без уважение молбата на В. Г. за освобождаване от държавна такса за касационното производство по подадената от него частна жалба, Благоевградският окръжен съд е приел, че по въпроса за освобождаване от държавна такса е постановено влязло в сила определение, а новата молба от 07.12.2009г. за освобождаване от държавна такса и приложенията към нея не установяват промяна в обстоятелствата. Освен това съдът е констатирал противоречие в доказателствата относно притежаваното от семейството на частния жалбоподател имущество. Определението е правилно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК по молбата за освобождаване от такси и разноски по производството съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, трудовата заетост и други констатирани обстоятелства. Представените с молбата две служебни бележки от Дирекция „Бюро по труда” за частния жалбоподател и съпругата му А. С. В. касаят минали периода – за В. периоди през 2002-2003г., а за съпругата му последната регистрация е от 2006г. В декларацията, на която липсва отбелязване за наказателна отговорност, е вписано, че частният жалбоподател не притежава недвижими имоти, трудови доходи, доходи от свободно упражнявана професия, акции и ценни книжа, но в представеното от съпругата му заявление са описани няколко автомобила – Рено-Тунго в движение, Рено-Меган /катастрофирал/ и миниван Фиат- У., собственост на семейството. Същевременно в представената декларация от 19.02.2009г. частният жалбоподател е вписал, че не притежава личен автомобил. Правилно при тези доказателства съдът не е възприел като достоверни данните от декларацията и е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса. По изложените съображения определението на Благоевградския окръжен съд следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение