Определение № 8763 от 27.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от проф. д-р Г. А. З. от гр. София чрез пълномощника адвокат Н. Седефов против определение № 23171 от 09.06.2026г по адм. д. № 4586/2026г по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане като недопустима срещу решение по т.19 от протокол № 6 от заседание на Академичния съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, проведено на 25.03.2026 г. а съдебното производство е прекратено. Изложени са оплаквания за неправилност на определението. Оспорва се изводът на съда, че подателката няма правен интерес от обжалване на процесния административен акт. С подробно аргументирани мотиви в какви свои качества е депозирала жалбата срещу процесното решение на Академичния съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, както и с такива за пряко и непосредствено засягане на правата й от оспорения акт, е направено искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Академичен съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, не изразява становище по частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното определение № 23171 от 09.06.2026г по адм. д. № 4586/2026г, Административен съд София-град, на основание чл.159, т.4 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на проф. д-р Г. А. З. като е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. За да постанови този правен резултат съдът приема, че се оспорва решение на Академичния съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, което засяга правната сфера на проф. З., но това засягане не е пряко и непосредствено, поради което за нея не е налице правен интерес от атакуването му пред административния съд. Посочва, че Академичният съвет е колективен орган на управление на университета и член на този колективен орган може да обжалва само тези негови решения, които засягат негативно негови лични права и интереси, но не и такива, които са били предмет на обсъждане и гласуване от колективния орган, в чийто състав е участвал. Според решаващия съдебен състав членове на съвета, които не са взели участие в гласуването или не са подкрепили решението, не могат да го обжалват пред съда по съображения, че не са съгласни с него, защото нямат пряк, личен и непосредствен интерес, различен от този на колективния орган. Конкретното решение на Академичния съвет е счетено за опосредяващ акт като част от сложен фактически състав, завършил с издаването на заповед № РД22-662/26.03.2026 г. на ректора на Софийски университет, с която е прекратено допълнителното споразумение към трудовия договор на жалбоподателката, по силата на който е изпълнявала функциите на заместник-декан на Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Становището на съда е, че тази заповед е актът, който пряко и непосредствено засяга субективните права на оспорващата, но спорът по нея е трудовоправен и се разглежда по реда на Кодекса на труда пред гражданския съд. По тези съображения оспорването е прието за недопустимо. Определението е неправилно. Предмет на производството пред Административен съд София- град е решение по т.19 от дневния ред на заседание на Академичния съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, проведено на 25.03.2026 г., обективирано в протокол № 6. С оспорената точка е взето решение на основание чл.26, ал.2, т.24 от Правилника за устройството и дейността на университета (ПУДСУ) да бъдат предприети следните мерки, произтичащи от становище на Контролния съвет: 1. Обявява за незаконосъобразно свиканото и проведено Общо събрание на Медицинския факултет от 24.11.2025 г.; 2. Обявява за незаконосъобразно проведен избора за декан на Медицинския факултет; 3. Възлага на ректора да назначи временно изпълняващ длъжността декан на Медицинския факултет и да свика заседание на Общо събрание на Медицинския факултет (съобразно чл.29, ал.2, т.2 и т.4 от ПУДСУ); 4. Временно изпълняващият декан на Медицинския факултет и председателят на Общото събрание на Медицинския факултет да направят преглед на състава на Общото събрание от 2023 г. със съдействието на отдел „Човешки ресурси” и отдел Правен. От данните по преписката е видно, че оспорващата проф. д-р Г. А. З. е член на Академичния съвет на университета, председател на Общото събрание на Медицинския факултет при университета и до 25.03.2026г е заемала длъжност като заместник-декан на факултета. С тези свои качества е обосновала правния си интерес от оспорване на решение по т.19 от протокол № 6 от заседание на Академичния съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, проведено на 25.03.2026 г. Съгласно чл. 159, т.4 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. В нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ е предвидено, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к.д.№ 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го оспорва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Изложеното означава, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на жалба е наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита, който следва да е налице по време на цялото производство. Правомощие и задължение за съда е да следи служебно, да събира доказателства и да изяснява обстоятелства във връзка с процесуалните предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, включително да обсъди всички конкретни доводи, с които страната обосновава правен интерес. В подложеното на съдебен контрол определение на Административен съд София-град са изложени мотиви за липса на правен интерес от оспорването, свързани само с качеството на проф. д-р Г. А. З. като член на Академичния съвет на университета. В първоначалната й жалба са изложени доводи за различни качества, с които тя обосновава правния си интерес, предвид изпълняваните длъжности на преподавател, заместник-декан и член на академичната общност (общо събрание на Медицинския факултет). Към този процесуален момент и при наличните данни по делото тези качества обуславят наличието на изискуемата процесуална предпоставка. В тази връзка не е съобразено от решаващия съд и възложеното й с оспореното решение на Академичния съвет конкретно задължение като председател на Общото събрание на Медицинския факултет да направи преглед на състава на Общото събрание от 2023 г. със съдействието на отдел „Човешки ресурси” и отдел Правен, респективно в такава насока (като адресат на акта) за нея е налице правен интерес, изискуем за провеждане на съдебен контрол. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд