Определение № 187 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 556/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Ц. А. Я. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Д., против определение № 260665 от 16.11.2020г. по в.гр.д. № 470 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено постановеното решение в частта за разноските, като е осъдена да заплати сумата от 1 200лв., направени разноски във въззивното производство. Счита така постановеният акт за неправилен и желае да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Д. П. К., чрез процесуалният представител адвокат П., с който изразява становище за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: След постановяване на акта си по съществото на спора, въвъ връзка с постъпила молба с правно основание чл.248 ГПК, въззивният съд с обжалвания акт, се е произнесъл като е присъдил установените като реално направени разноски по делото. В подадената частна жалба, изложените от жалбоподателката доводи за неправилност са, че претенцията за разноски е право на страната и не налага задължителното им присъждане и за проявено недобросъвестно процесуално поведение, заради което не следва да се облагодетелства претендиращата страна. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателката. Съгласно чл.81 и чл.78, ал.3 ГПК, съдът с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, следва да се произнесе по направено пред него искане за разноски, като такова право има и ответната страна, съобразно отхвърлената част от иска. В случая, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт /т.е. не е уважил подадената въззивна жалба/, поради което ответната страна има право на разноски. Същата своевременно е направила искането си за присъждането им и е установила реалното им извършване. При тези факти, съдът, на основание чл.248 ГПК, правилно е допълнил акта си досежно разноските. Възраженията на жалбоподателката за недобросъвестно поведение не са установени, а и са неоснователни, поради което не могат да бъдат споделени. Доколкото частната жалба се разглежда по реда на чл.274, ал.2 ГПК, представеното изложение на основания за допустимост е ирелевантно и съставът не го разглежда. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд