Определение № 106 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 54/2020 г.

ВКСII гражданско отделение24.09.2020 г.

Диспозитив

ДОПЪЛВА по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК Определение № 322/19.06.2020 г. по гр.д. № 54/2020 г. на ВКС – II г.о., относно искането за разноски, като ОСЪЖДА Г. Н. К. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на Т. С. К. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Образувано по молба вх. № 5172/30.06.2019 год. заявена от адв. М. Д. от АК – Б. в качеството ѝ на процесуален представител на Т. К. с искане за допълване на постановеното Определение № 322/19.06.2020 г. по гр.д. № 54/2020г. на ВКС – II г.о. по чл. 288 ГПК, като се присъдят на ответника по касация направените в касационното производство разноски по направеното искане с отговора на касационната жалба и липсата на изрично произнасяне от съда. Претендират се разноски в размер на 1000 лв ./хиляда лева/. С отговор на подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, насрещната страна Г. К. чрез адв. Р. Б. от АК - Б. е изразил становище, че молбата е частично основателна и следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на минималните адвокатски възнаграждения. Върховния касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като разгледа молбата и съобрази закона, намира: Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, всяка съдебна инстанция следва да присъди направените пред нея разноски за защита на страните. Основателността на искането се обуславя от изхода на делото пред съответната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Касационното производство е образувано по касационна жалба вх.№ 3923/25.11.2019 г. на Г. Н. К. срещу Решение № 4279/04.10.2019 г. постановено по в. гр. д. № 451/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград по заявените искове на Г. Н. К. с правно основание по чл. 23, ал. 2 СК/2009 год. и чл. 29, ал. 1 от СК/2009 год.. С Определение № 322/19.06.2020 г. по гр.д. № 54/2020 г. на ВКС – II г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение на ОС – Благоевград. Ответникът по касация, Т. К. чрез процесуалния си представител адв. М. Д. АК – Б., с подадения отговор на касационната жалба е заявила становището си с искане при недопускане на касационно обжалване да ѝ бъдат присъдени сторените от нея разноски за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция. Към отговора е представен списък по чл. 80 от ГПК /л.68/, както и заверено копие от Договор за правна защита и съдействие № 181745 от 16.12.2019 г. /л. 70 /, от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 1000 лв ./хиляда лева/. В посочения договор е записано, че уговореното адвокатско възнаграждение ще бъде заплатено по банкова сметка, а на л. 69 е приложено платежно нареждане за кредитен превод, от което е видно, че уговореното възнаграждение е платено в претендирания размер. Възражението на защитата на касатора срещу молбата по чл. 248 ГПК, в смисъл, че уговореното с Договора за процесуално представителство възнаграждение не съответства на разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно. Дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, а конкретният минимален размер на това възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, от посочения подзаконов нормативен акт. С оглед на изложеното, и като съобрази, че защитата е реализирана срещу заявените и разгледани два обективно съединени иска, при условията на евентуалност иска / по чл. 23, ал. 1 СК/2009 год. и чл. 29, ал. 3 СК /2009 год./, и както съобрази фактическата и правна сложност на делото в рамката на уговореното адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено в претендирания пълен размер от 1000 лв., така както е договорено и съответно заплатено от молителката Т. К.. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

13