Определение № 3310 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1258/2024 г.

Производството по чл.47 ЗМТА е образувано по иск на ЕТ „С. И.“ чрез С. Ц. И., [населено място], срещу „Л.“ АД, [населено място], за прогласяване за нищожно и за отмяна на арбитражно решение от 10.11.2023 г. по арб.д.№ 57/2023 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място], с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумите: 14629,62 евро – главница, 2350,65 евро – договорна лихва за периода от 08.06.2022 г. до 10.02.2023 г. и 51406,61 евро – неустойка за забава за периода от 08.12.2019 г. до 07.06.2023 г. по договор за заем бизнес кредит с клиентски № 6515 от 07.11.2019 г. и разноски за производството. Ищецът твърди, че не е уведомен за арбитражното производство, както и че е потребител по смисъла на & 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а съгласно чл.19, ал.2 ГПК е въведена забрана за решаване от арбитражен съд на спор, по който едната от страните е потребител. На това основание иска арбитражното решение да бъде обявено за нищожно и отменено. Въведени са и доводи за нищожност на договора за заем с оглед включените в него неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и искане в условията на евентуалност за обявяването му за нищожен. Ответникът оспорва иска като недопустим, предвид неспазване но срока по чл.48, ал.2 ЗМТА, както и възразява, че заемополучателят е действал в търговско качество при сключване на договора и не е потребител, съответно спорът не се обхваща от забраната по чл.19, ал.2 ГПК и арбитражното решение не е нищожно. Моли искът да се остави без разглеждане, евентуално – да се отхвърли. По допустимостта на молбата: Исковата молба е постъпила във ВКС на 19.04.2024 г. Ищецът сочи за дата на узнаване на арбитражното решение – 11.03.2024 г., на която дата е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С. П. по образуваното изпълнително дело № 20229210402084, като твърди, че до този момент не е бил уведомен за воденото срещу него дело. Ответникът възразява, че в арбитражното производство съобщенията до ЕТ „С. И.“ са получавани от съпругата на И. – В. И. и по този начин е връчена и поканата за доброволно изпълнение на 11.03.2024 г., на която се позовава ищецът. Видно от арбитражното дело искът е предявен срещу едноличния търговец с адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и това е вписаният в ТРРЮЛНЦ адрес – справката за актуално състояние към 12.06.2023 г. е приложена към арбитражното дело. Препис от исковата молба е връчен по възлагане съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ от ЧСИ С. П. на В. И. – „съпруга на адресата“ на 26.06.2023 г. (представено е удостоверение за граждански брак), съответно по същия ред е връчена на 11.09.2023 г. призовка за заседание по арбитражното дело. Връчването на решението по арбитражното дело също е възложено на ЧСИ С. П., като при посещение на адреса на 22.11.23 г. е констатирано, че „На адреса няма табели, П.К. и служители, които да получат документи, залепих уведомление“. Приложено е копие от уведомлението. В констативен протокол от 15.12.2023 г. ЧСИ С. П. е описал посочените действия, включително и даденият двуседмичен срок, считано от залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК (22.11.2023 г.), за получаване на книжата, както и че след справка в ТРРЮЛНЦ не е установена промяна в адреса на търговеца, поради което е приел, че връчването е направено на основание чл.50, ал.4 ГПК. Представените доказателства не са оспорени от ищеца, като се поддържа твърдението, че той разполагал с телефон и адрес на електронна поща, на които е могъл да бъде уведомен. Съгласно чл.48, ал.2 ЗМТА искът за отмяна на арбитражно решение, включително и при нищожните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на разглеждане от арбитраж, се предявява в 3-месечен срок от деня, в който е получено решението. Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения по силата на чл.18, ал.5 ЗЧСИ, като при връчването спазва правилата на ГПК. В случая констатацията от 22.11.2023 г. за липса на достъп до канцеларията на едноличния търговец или на лице, което е съгласно да получил съобщението, не е опровергана, поради което е спазено правилото на чл.50, ал.4 ГПК за връчване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Залепването е направено на 22.11.2023 г. и съответно се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на частния съдебен изпълнител - чл.47, ал.5 ГПК. Следователно от изтичане на срока за получаване на съобщението до предявяване на иска са изминали повече от три месеца, поради което исковете за обявяване на нищожност и за отмяна на арбитражното решение са недопустими. ВКС не е компетентен да се произнася като първоинстанционен съд по искове за нищожност на договори, поради което не следва да се разглежда и евентуалното искане на ищеца. По изложените съображения производството по делото следва да се прекрати поради недопустимост на исковете. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд