Определение № 250 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 757/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от управителя на „Денис Ер Груп“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 2761 от 19.12.2013 г. по гр.дело №4211/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е постановен отказ да измени въззивно решение № 1860 от 15.10.2013 г. по същото дело, в частта за разноските, като присъди в полза на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 1000 лева-юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на страната пред въззивната инстанция. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че неправилно въззивният съд се е произнесъл по молбата от негова страна като е отказал да присъди разноски-юрисконсултко възнаграждение. Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор и не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е постановен отказ по реда на чл.248 ГПК да измени постановеното въззивно решение в частта за разноските, съдът е приел, че:1.молбата за присъждане на разноски е подадена след даване ход на устните състезания във въззивната инстанция и 2. Няма каквито и да е било доказателства, че дружеството-молител е било защитавано от юрисконсулт в производството пред въззивния съд, доколкото липсва упълномощаване от страната за това. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя изложените по-горе съображения на въззивната инстанция. Наведено е изричното оплакване, че съдът е следвало задължително да приложи разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК, при положение, че е изготвен и депозиран отговор на въззивната жалба, подадена от насрещната страна и въпреки,че последният изхожда от управителя и липсва изобщо упълномощаване, от страна на последния, да се извършват действия по процесуално представителство от юрисконсулт. Подобни доводи са напълно неоснователни,доколкото противоречат на ясната и недвусмислена императивна процесуална норма в разпоредбата на чл.33 от ГПК, която изисква процесуалните пълномощници на страните да се легитимират с пълномощно извършено по някои от уредените в разпоредбата способи. По тези съображения, доколкото в случая липсват каквито и да е доказателства за това, частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди като правилно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение