Определение № 3255 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5191/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „И Ей Суис“ САРЛ, дружество регистрирано в регистъра на дружествата в Женева, представлявано от адвокат Я. В. А.-К., за допълване на определението по делото с присъждане на сумата от 11 187,35 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Г. Р., уведомен чрез пълномощника си адвокат С. А. Д. на 30.05.2024 г., не взема становище по молбата в предоставения срок. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становището на молителя и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна. С определение №2395 от 16.05.2024 г. по настоящото дело съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение №838 от 19.6.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №2569 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав. В отговора на касационната жалба от 26.10.2023 г. адвокат Я. В. А.-К. като пълномощник на „И Ей Суис“ САРЛ, дружество регистрирано в регистъра на дружествата в Женева, е поискала присъждане на разноски, включително на адвокатско възнаграждение, но без да посочи неговия размер. Едва два месеца по-късно, с молба от 28.12.2023 г. пълномощникът на дружеството е представил списък на разноските в размер на сумата от 11 187,35 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, фактура №1000003925 от 27.10.2023 г. и извлечение от банкова сметка № 232 от 5.12.2023 г. на адвокатско съдружие „Си Ем Ес“. В молбата не са посочени обстоятелствата, наложили късното представяне на тези доказателства. От изложеното дотук се установява, че дружеството своевременно е поискало присъждане на разноските за касационното производство, но не е представило списък и доказателства за тяхното извършване. Макар претенцията за разноски да е акцесорна, тя съставлява искане, свързано със спорния предмет и също като него по аргумент и от чл.80 от ГПК трябва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната инстанция/ т.11 № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.на ОСГТК/. В същия срок следва да бъдат ангажирани доказателствата за извършването на разноските и за техния размер. Пропускът може да бъде отстранен само ако се дължи на особени непредвидени обстоятелства/чл.133 от ГПК/ или на обективна невъзможност документите да бъдат представени в срок/чл.266, ал.2, т.1 от ГПК/. В противен случай страната губи правото да представи тези доказателства. Делото пред ВКС поради спецификата на производството по допускане на касационно обжалване може да приключи в закрито заседание след подаване на отговор на касационната жалба/чл.287, ал.1 от ГПК/. Затова претенцията за разноски на ответника по касационната жалба трябва да бъде заявена най-късно в този отговор, като бъдат представени и съответните доказателства. Производството по допълване на решение/определение/, уредено в чл. 248 от ГПК в частта му за разноските предпоставя, че искане за присъждането им и доказателства за извършването и техния размер е било своевременно направено, но съответната съдебна инстанция е пропуснала да се произнесе по него с решението /или определението/ си, слагащо край на делото. Това производство е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските, а не пропуските на страните. Страната би могла да представи по-късно доказателствата относно разноските само ако установи, че е била в обективна невъзможност да ги представи в срок. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 42 от 19.02.2020 г. по т. д. № 2464/2018 г. на I ТО, № 130 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 6914/2014 г. на I ГО, № 157 от 5.07.2018 г.по гр. д. № 4575/2017 г. на I ГО и цитираните в него определения. В настоящия случай с отговора на касационната жалба молителят е формулирал искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за тяхното извършване и размер. В подадената едва след два месеца молба не са посочени особени непредвидени обстоятелства или обективна невъзможност да бъдат представени своевременно доказателствата за разноските, поради което следва да се приеме, че страната е загубила правото да иска присъждането им. Това разрешение съответства на принципа за концентрационното начало в гражданския процес и възпрепятства възможността страната да злоупотребява с претенцията за разноски. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение