Определение № 8886 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 вр. чл.176а, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу определение № 928/05.06.2026 г. по адм.дело №289/2025 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлено искането му за изменение на решение №1437/17.10.2025 г. по адм.дело №289/2025 г. на Административен съд /АС/ - Ямбол в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - необосновано и материално- правно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна в случай, че се установи такова да е било заплатено. Ответникът по частна жалба - "Лаки 97" ООД, с. Ботево, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 176а, ал.3 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да отхвърли искането на изпълнителния директор на ДФЗ за изменение на решението в частта за разноските, АС е изложил мотиви, че твърдението на изпълнителния директор на ДФЗ за липса на материален интерес по делото и за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на дружеството е в противоречие със закона. С решението по делото е отменена частта от уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ с откази за подпомагане в размер на 192632, 98 лева и 25, 67 лева, тоест материалният интерес по делото е 192 658, 65 лева. Предвид посоченото заплатеното и присъдено от съда с решението адвокатско възнаграждение от 12050 лева съответства на предвиденото в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и възражението за неговата прекомерност е неоснователно. Изложени са мотиви и за съответствие на присъдения хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото. Определението е правилно. Отказът за подпомагане за конкретна сума - в случая за общо 192 658, 65 лева е обвързан с материален интерес в посочения размер на отказаното подпомагане. Както правилно е посочил АС, с разпореждане по вх. №24919/26.11.2025 г. от 28.11.2025 г на председателя на пето отделение на ВАС /л.100 от адм.дело №12227/2025 г. на ВАС/, касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ срещу решението по същество на спора е била оставена без движение за внасяне на 0,8 процента от материалния интерес като държавна такса - тоест делото е третирано като такова с материален интерес при определяне на дължимия размер държавна такса. От присъдените в първоинстанционното производство разноски 12 000 лева са уговорен и заплатен по банков път адвокатски хонорар /л.110 и 111/ и 50 лева заплатена държавна такса. Съгласно чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа предвиденото адвокатско възнаграждение за този материален интерес е 12 356 лева, което е по високо от претендираното и присъдено по делото. Правилна е и преценката за съответствие на хонорара и с фактическата и правна сложност на делото, поради което определението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора по частната жалба няма възможност за присъждане на претендираните от частния жалбоподател разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение