Определение № 298 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 774/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Х. срещу определение № 19.02.2020г. по в.т.д. № 8/2020г. на Великотърновски апелативен съд, ГО, с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство за обжалване на определение № 9 от 20.01.2020г. по същото дело. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение противоречи на чл.23, ал.2 и чл.21, т.3 ЗПрП, както и че неправилно съдебният състав е тълкувал чл.24, ал.1 ЗПрП и не е приложил чл.24, т.3 ЗПрП. По отношение на мотивите на въззивния съд сочи, че е от полза не само за нея като физическо лице, но и от обществен интерес обявяването на „Текстилко” ЕООД в несъстоятелност, тъй като тя и всички други работници – кредитори на предприятието не могат да си получат неизплатените трудови възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по подаден от прокурор в Окръжна Прокуратура – Плевен иск по чл.155, т.2 ТЗ за прекратяване на „Текстилко” ЕООД. С постановеното по делото решение искът е отхвърлен. Срещу първоинстанционното решение е подадена от М. В. Х. въззивна жалба, която с определение № 9 от 20.01.2020г. по в.т.д. № 8/2020г. на Великотърновски апелативен съд е оставена без разглеждане, тъй като жалбоподателката не е страна по делото, независимо че е сезирала прокуратурата за наличие на основания за прекратяване на търговското дружество. С молба от 04.02.2020г. жалбоподателката е поискала във връзка с прекратяването на делото да й бъде предоставена правна помощ, тъй като е дълготрайно безработна и с увреждания, както и да бъде освободена от държавна такса по делото пред ВКС. В обжалваното определение въззивният съд е посочил, че се иска предоставяне на правна помощ за обжалване на определение на въззивен съд по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което по отношение на частната жалба са неприложими изискванията на чл.284 ГПК за редовност на касационната жалба, в това число за приподписване на жалбата от адвокат и за представяне на изложение на основания за допускане на касационно обгалване. Поради това е достигнал до извод, че е налице основанието по чл.24, т.1 ЗПрП – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателката, и е оставил направеното искане без уважение. Определението е правилно. С оглед обстоятелството, че направеното искане е за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение за оставяне без разглеждане въззивната жалба на молителката, която не е страна по делото, и с оглед липсата на изискване за подписване на частната жалба срещу въззивното определение от адвокат и за представяне на изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, е законосъобразен изводът на въззивния съд за наличие на основанието на чл.24, т.1 ЗПрП за отхвърляне на направеното искане. Изложените в частната жалба съображения, с които частната жалбоподателка обосновава интереса си и ползата от обжалване на въззивното определение за оставяне на въззивната й жалба без разглеждане, не съответстват на предмета на настоящото исково производство и са неотносими с оглед конкретните факти по делото – исковото производство е образувано по иск с правно основание чл.155, т.2 ТЗ, по който частната жалбоподателка не е страна, а не по искова молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,