Решение № 4199 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 273/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез юрк. Недялкова срещу решение № 4959 от 03.11.2025г. по адм. дело № 822/2024г. на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо /УП/ изх.№ 02-130-2600/276 от 13.07.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която на ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“ - гр.Велинград е извършено намаление на заявената субсидия по СП - (основна) в размер на 7459,14 лева. Със същото съдебно решение е изпратено делото като преписката на административния орган за ново произнасяне в сроковете по АПК съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че оспореният акт не съдържа конкретни фактически и правни основания за постановения отказ с доводи, че такива се съдържат в поясненията към всяка една от таблиците в УП. Конкретно се твърди наличие на основанието по чл.31а от Наредба №3 от 17.02.2015г., поради несъответствие на отглежданата култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата и оттам недопустимост на заявения парцел. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу УП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответника по касация – ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“, в представен писмен отговор, чрез адв. Мишев оспорва касационната жалба с доводи за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 822/2024 г. по описа на АС-Пазарджик се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение № 627 от 02.11.2023 г. по адм. дело № 799/2023 г. на АС-Пазарджик, с решение № 8569 от 09.07.2024 г. по адм.дело № 1799/2024 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е установил, че ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“ - гр.Велинград е земеделски производител и е подал на 15.05.2020г. до Държавен фонд „Земеделие“ заявление за подпомагане с УИН 13/150620/07034 за кампания 2020 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - СП основна; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Агроекология и климат (мярка10) и Компенсационни плащания в планински райони (подмярка 13.1/НР1). Издадено е процесното УП, с изх.№ 02-130-2600/276 от 13.07.2023г. с което е прието, че при извършените проверки е констатирано несъответствие с изискванията за подпомагане по отношение на декларирания от жалбоподателя парцел 10450-560-1-1 с площ 1.02 ха. Вследствие на установената недопустимост за подпомагане исканото плащане по СП - основна е намалено със сумата 7459,14лв. и са наложени корекции по механизма за финансова дисциплина. В рамките на съдебното дирене по адм. дело № 822/2024 г. по описа на АС - Пазарджик, съдът е изслушал и приел съдебно – агрономическа експертиза (САЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Като доказателства са събрани Заповед № РД-09-155/23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, съгласно която са одобрени окончателни специализирани слоеве (СС) „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 г. и изменящата я Заповед № РД 20-79 на 10.04.2023 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Приети са сертификати от сертифициращ орган за качество и количество на продукцията като „Биологично растениевъдство“ и доказателства за реализирани обеми на продукция малини сорт „Ралица“. За да отмени УП, с изх.№ 02-130-2600/276 от 13.07.2023г. първоинстанционният съд приел, че същото е немотивирано и необосновано. Според съда липсва конкретност кои точно относими факти, свързани със заявени площи за подпомагане от земеделския производител по всяка от СМП за кампания 2020г., са послужили за прилагане на материалноправните разпоредби, посочени в УП като основание за намаление на исканите суми за финансово подпомагане по процесните схеми и мерки. На следващо място АС-Пазарджик установил, че са допуснати съществени процесуални нарушения, в частност не са били извършени дължими физически проверки, а при установяване на нередности при административни проверки, заявителят не е бил уведомен за да може да отстрани същите. Освен горното съдът установил и неправилно приложение на материалният закон. Позовавайки се на приетата по делото САЕ съдът приел, че жалбоподателят е представил доказателства за спазване изискването на чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Предвид липсата на установена недопустимост на площи за подпомагане поради застъпвания, съдът е направил извод, че неправилно е приложен чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. При горните съображения АС Пазарджик е отменил УП изх. № 02-130-2600/276 от 13.07.2023г. на Зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта с която по СП-(основна) на ЕТ „Химбеере-А. Георгиев“ – гр.Велинград е извършено намаление на заявената субсидия в размер на 7 459,14лв. Настоящият касационен състав намира, че решението е правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на АС за немотивираност на оспореното УП, поради непосочването на фактическите и правни основания за издаването му. Оспореното уведомително писмо е изготвено със структура и съдържание в табличен вид и поясненията към тях. Върховен административен съд е съгласен с доводите на АС - Пазарджик, че от съдържанието на писмото трудно се извлича конкретното фактическо и правно основание за извършеното намаление на сумата по съответната схема, както и че в същото се съдържат неотносими фактически и правни разпоредби. От поясненията към таблица 4 "Площи с констатирани несъответствия, заявени по СП - основна и СП други", касаещи приетият за недопустим парцел 10450 -560 -1 -1 със заявена площ 1,02ха и декларирана култура "малини", причините за извършените намаления са ясни и конкретно посочени в разясненията към колона 6 - площ след извършване на административни проверки, вкл. проверка за допустимост на културата - 0.0 ха/ е посочено, че при извършване на съпоставка на съответствието на вида култура с начина на трайно ползване на фактическият блок, в който попада културата, е установено, че парцел 10450-560-1-1 попада във физически блок с начин на трайно ползване (ОЗ – обработваема земя), който не съответства на вида на декларираната култура „малини“ по схема СП-основна. На следващо място е посочено, че площите, попадащи в слой „Опожарени земеделски площи“ за кампания 2020 се считат за недопустими за подпомагане съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. В поясненията е посочено изрично правното основание за намаляване на плащането - чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП, а именно заявени площи, които не отговарят на условията за допустимост на подпомагането и приета недопустимост на парцела, съгласно чл.31а от Наредба №3 от 17.02.2015г. и чл.29, ал.1 за СП - основна, както и извод, че ДФЗ отказва частично или пълно плащане, когато е установено, че кандидатът е заявил недопустима за подпомагане култура. Настоящата съдебна инстанция, макар и не за първи път несъгласна със структурата и съдържанието на изготвяните от ДФЗ уведомителни писма и възприетите от тях критерии за мотивиране на тези административни актове, намира, че в случая от съдържанието на УП се установява волята на административния орган, изразена чрез посочените фактически и правни основания за извършеното намаление, като за земеделския производител е видно, че причината е ясна, с оглед осъществената правна защита по делото, а за съда да изложи и своите съображения по материалната законосъобразност на акта. Правните основания, възприети от АО за извършеното намаление на исканата сума по СП-основна са чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП – заявени площи, неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл.40. В настоящия казус информация за процесния парцел е получена при извършена автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане по деректни плащания за кампания 2020г. резултатите от всички административни проверки на заявлението, включително и след прилагане на чл.17 от Наредба №5 от 27.02.2009г. и чл.37, ал.2 ЗПЗП, чл.28 и чл.29 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията за извършени административни проверки, посочени в чл.74 от Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на съвета, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Условията за подпомагане по схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП – основна) са посочени в разпоредбата на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в приложимата редакция /ДВ, бр.19 от 1017г., в сила от 28.02.2017г./ а именно: