Определение № 2637 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от С. Х. К. срещу Определение №982 от 27.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело №236/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-1030-000046 от 19.01.2026 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - С. Х. К. счита, че определението е неправилно. Излага, че е узнал за служебното прекратяване на регистрацията едва в момента на проверката на 16.01.2026 г., а и обективно не е имал възможност да разбере за това, което обуславя извод, че не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние по управление на моторно превозно средство (МПС) с прекратена регистрация и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици, т. е. не е действал виновно. Липсва доказана субективна страна на деянието - знание за дерегистрацията, което съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния административен съд (Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г.) прави деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП несъставомерно. От предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, защото изпълнението на трудовия му договор е възпрепятствано и това би лишило семейството му от месечен доход в приблизителен размер на 1500 евро. Той е шофьор, чиято основна дейност е управление на леки, товарни автомобили и други МПС. Притежава професионално СУМПС, което дава правоспособност за управление на състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от подкатегория "В" и ремарке с допустима максимална маса над 7500 кг. В случая не се касае за обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява лек автомобил, тъй като трудовият му договор е свързан с управление на МПС. Никой работодател не би го „чакал“, за да му предостави отново работно място след шест месеца. Издръжката на съпругата му (студентка) и на малолетната му дъщеря са основно негово задължение. Изплаща договор по ипотечен кредит, в който като съдлъжник е привлечена жената на брат му, защото неговата собствена жена В. К. няма постоянен доход и в същото време се възстановява от скорошна оперативна намеса. Предварителното изпълнение на заповедта засяга особено значим интерес на жалбоподателя, при това в степен, която се противопоставя в настоящия случай на презюмирания от закона обществен интерес. Налице е и ново обстоятелство, а именно - служебно възстановяване на регистрацията по чл. 143. ал. 10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд за валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена още на същия ден в момента на нарушението. При установените факти неясно и необосновано остава как приложената ПАМ би изпълнила типичните за всяка мярка превантивни или преустановителни цели и функции. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – младши полицейски инспектор в Районно управление - Ловеч към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Ловеч, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Пловдив е оставил без уважение искането на С. Х. К. за спиране на предварително изпълнение на Заповед № 26-1030-000046 от 19.01.2026 г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР – Пловдив, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. В определението погрешно е посочен месецът на издаване на заповедта. За да постанови определението си съдът е посочил, че жалбоподателят твърди, че има висока степен на вероятност да му бъде причинена значителна и трудно поправима вреда в резултат на предварителното отнемане на СУМПС, предвид на качеството му на шофьор, чиято основна дейност е управление на леки, товарни автомобили и други моторни превозни средства. Притежател е на СУМПС, което му дава правоспособност за управление на състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от подкатегория "В" и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг. Твърди, че лишаването му от тази възможност по своето материално изражение би произвело значителни вреди, а като ограничение на основни конституционни права като правото на труд - трудно поправими такива. Посочил е, че в случая не се касае за обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, тъй като трудовият му договор е свързан с управление на МПС. Твърди, че в случая са налице и нови обстоятелства, тъй като регистрацията на процесния лек автомобил Опел Корса (лична собственост) с peг. №[рег. номер] е служебно възстановена след уведомление от Гаранционния фонд за валидна застраховка "Гражданска отговорност“. Съдът е анализирал относимите разпоредби на ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че вредите, които ще понесе жалбоподателят от невъзможността да полага труд по трудовото си правоотношение не могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими по смисъла, вложен от законодателя. В случая не се касае за лишаване от право (на труд), а за неговото ограничение, което е нормативно заложено, и ограничението не е пряко (тъй като не се констатира хипотеза на лишаване от права), а е последица от изпълнението на мярката като вид държавна принуда. Заявения от жалбоподателя риск не е от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес (живота и здравето на гражданите). Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата. Не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради "нови обстоятелства" в съответствие с изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Съставът на чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „гг“ вр. чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП не отдава правно значение на обстоятелството дали след прилагане на мярката е заплатена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, респ. дали регистрацията му е била служебно възстановена. За разлика от хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП, където сключването на застраховката е предвидено от законодателя като факт от правно значение за срока на изпълнение на мярката, в настоящия случай това поведение не води до отпадане на основанието за изпълнение на приложената ПАМ. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед № 26-1030-000046 от 19.01.2026 г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР – Пловдив, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 16.01.2026 г. около 14.47 часа в община Пловдив на път втори клас № II-86, К. е управлявал МПС „Опел Корса“ с рег. № [рег. номер], със служебно прекратена регистрация на 16.01.2026 г., поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените в първоинстанционното производство доказателства (Трудов договор №351 от 14.11.2022 г. и допълнително споразумение от 01.06.2023 г.) се установява, че С. Х. К. работи по трудов договор в „Армикс бетон“ ЕООД на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Наред с твърдените от него вреди в първоинстанционното производство, изразяващи се в невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовото му правоотношение, съответно – да получава доход за това, към частната жалба са представени и нови доказателства. От Служебна бележка, изх. № 146 от 28.01.2026 г. от управителя на „Армикс бетон“ ЕООД се установява, че е налице реална възможност трудовото правоотношение на К. да бъде прекратено, поради това, че не може да покрие изискванията на длъжностната си характеристика и да изпълнява трудовите си задължения, предвид отнетото СУМПС. Установява се още, че на 05.03.2025 г. той е сключил договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ АД, видно от който му е отпуснат кредит в размер на 300 000,00 лв. и който е с дължима месечна вноска от 1 216,79 лв. Липсата на доходи от трудово правоотношение би довела до невъзможност кредитът да бъде редовно обслужван от него. Представени са и доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. От удостоверение от Гаранционния фонд е видно, че към 26.01.2026 г. превозното средство, с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Евроинс“ АД, с начална дата на покритие 16.01.2026 г., 14:54:03ч. и крайна дата на покритие 15.01.2027 г. 23:59:59 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до невъзможност за изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, а от там и до настъпването за него на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение