Определение № 50198 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 503352/19.07.2023г. на ищеца „Мелком Енерджи“ ЕООД с искане за допълване на постановеното по делото определение № 50247/30.06.2023г. в частта за разноските, чрез присъждане на такива в негова полза. Молителят твърди, че с оглед изхода на спора пред касационната инстанция му се следват направените за нея разноски за адвокатско възнаграждение, чието присъждане е поискал своевременно и е представил доказателства за извършването им. Насрещната страна – ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите на Република България, оспорва искането.Твърди, че представените доказателства не установяват плащане на адвокатския хонорар, а само волята на страната такъв да бъде изплатен, позовавайки се на разпоредбата на чл. 305 ТЗ. При условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК) и неоснователно по следните съображения: С постановеното по делото определение № 50247/30.06.2023г. настоящият състав не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение, с което осъдителният иск за парично вземане на „Мелком Енерджи“ ЕООД е уважен и е оставил без уважение частната жалба на „Мелком Енерджи“ ЕООД срещу определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК, с което е било оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на сторените пред въззивния съд разноски. Изложените в определението, чието допълване се иска, мотиви касателно частната жалба, са изцяло относими към настоящото искане, доколкото представените в негова подкрепа доказателства са напълно идентични с представените пред въззивния съд доказателства за извършване на разноските. Молителят претендира присъждане на 2160 лева с ДДС за адвокатски хонорар, за заплащане на които към отговора на касационната жалба е представил: платежно нареждане за кредитен превод от 22.12.2020г.; фактура №182/01.12.2020г. за 2160 лева с ДДС и договор за правна защита и съдействие от 26.11.2020г., в който е уговорено, че сумата 2160 лева с ДДС е платима по банков път. Фактурата и договорът не доказват плащане на уговореното възнаграждение. Удостоверителната функция на електронния документ пък, какъвто е представеното на лист 51 платежно нареждане за кредитен превод, е ограничена до обстоятелството, че е наредено задължаване на сметката на наредителя със сумата 2160 лева. Извън удостоверителната функция на този документ остава обстоятелството платена ли е тази сума на лицето, в полза на което е наредена. За това обстоятелство – че сметката на адвокатите на Д./Д. е заверена със сумата 2160 лева т.е. последната е получена по тази сметка - доказателства не са представени, нито в хода на касационното производство, нито с молбата по чл. 248 ГПК. Ето защо и предвид изричното възражение на насрещната страна за недоказаност на заплащането на претендираните разноски, следва да се приеме, че ищецът не установява да е направил разходи в размер на 2160 лева за адвокатски хонорар за представителство пред касационната инстанция, поради което искането му по чл. 248 ГПК е неоснователно. Воден от изложеното, съдът