Определение № 902 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 479/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.5271/19.11.24 по ч.г.д.№.683/24 на ВКС, ІІІ ГО, частна жалба вх.№.25021068/1.10.24 на Б. С. С. срещу определение №.1168/13.03.24 по ч.г.д.№.683/24 на ВКС, ІІІ ГО, е върната като недопустима. Постъпила е частна жалба от Б.С., в която се твърди, че горепосоченото определение е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна; моли се и за назначаване на служебен защитник. ВКС констатира, че на жалбоподателката вече е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство - още в първоинстанционното производство, с опр.№.18710/21.01.20 по г.д. №.251/20, СРС /адв.Л.М., заменен от адв.В.Ц., заменена от адв. А.Ч./. Към настоящия момент тя разполага със служебен защитник - за такъв последно й е назначен адв. А.Ч. /разп. №.20166692/2.08.21 по г.д.№.231/20, СРС/, като предоставената правна помощ важи до приключване на производството с влязъл в сила акт /т.е. и към настоящия момент/. Отделно от изложеното ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Дори чрез подадена бланкетна такава страната може ефективно да защити правото си, тъй като съдът служебно проверява всички правно релевантни факти; по този начин той изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност /ТР №.6/15.01.19 по тълк.д.№.6/17, ОСГТК/. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С опр.№.1135/16.05.23 по г.д.№.594/23 на ВКС, ІІІ ГО, в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на реш.№.2404/2.09.22 по г.д.№.14749/21 на СГС по касационната жалба на Б. С., представлявана от адв.А. Ч.. Това определение е допълнено по реда на чл.248 ГПК с опр.№.1903/29.06.23, с което Б. С. е осъдена да плати разноски на ответните страни. С опр.№.433/31.01.24 по ч.г.д.№.139/24 на ВКС, ІV ГО, частната жалба на Б.С. срещу опр.№.1903/28.06.23 е оставена без разглеждане като недопустима-подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С опр.№.1168/13.03.24 по ч.г.д.№.683/24 на ВКС, ІІІ ГО, опр.№.433/ 31.01.24 по ч.г.д.№.139/24 на ВКС, ІV ГО, е потвърдено. С атакуваното пред настоящия състав опр.№.5271/19.11.24 по ч.г.д. №.683/24 частната жалба на Б.С. срещу опр.№.1168/13.03.24 по ч.г.д.№.683/24 е върната. Така постановеният акт е правилен и законосъобразен. Определение №.1168/13.03.24 по г.д.№.683/24 на ВКС, ІІІ ГО, е постановено от състав на ВКС по реда на чл.274 ал.2 ГПК срещу определение на друг състав на ВКС, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото - а именно - оставена е без разглеждане частна жалба на страната срещу определение №.1903/29.06.23 по г.д.№.139/24, ІІІ ГО. Съгласно чл.274 ал.2 изр.2 ГПК определенията по ал.1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Видно от текста на разпоредбата, предвиденото в тази хипотеза производство е двуинстанционно – и съответно постановеният от състав на ВКС второинстанционен акт, с който се извършва преглед на законосъобразността на определение на друг тричленен състав на ВКС по реда на чл.274 ал.2 ГПК, е окончателен. Като такъв той не подлежи на по-нататъшно обжалване, подадената срещу него частна жалба е недопустима и правилно и законосъобразно е била върната. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,