Определение № 837 от 21.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3361/2024 г.

Постъпила е молба вх. № 22546 от 30.12.2024 г., подадена от Е. И. Х. и В. В. Х., с която молят да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение на всеки от четиримата ответници по частната жалба – по 2500 лв. с определение № 4469/08.102024 г. по настоящото дело на ВКС, І гр.о. Считат тези присъдени възнаграждения за прекомерни. Ответниците по молбата Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. оспорват допустимостта й, като просрочена и основателността й, ако съдът приеме, че е допустима. Останалите ответници Д. Д. С. и С. Д. С. оспорват допустимостта на молбата, като подадена след срока по чл. 248 ГПК и основателността й, тъй като ВКС не е приложил пар.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, като съобрази закона, определението, чието изменение в частта за разноските се иска, искането на молителите и данните по делото, намира следното: С определение № 4469 от 08.10.2024 г. постановено по настоящото ч.гр.д.№ 3361/2024 г. на ВКС, І гр.о. е приета за неоснователна подадената от Е. И. Х. и В. В. Х. частна жалба срещу определение № 2684/30.05.2024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о., което е потвърдено. С потвърденото определение е върната, като недопустима подадената от Х. частна жалба срещу определение № 2032/24.04.2024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о., постановено на основание чл. 288 ГПК, с което не е допуснал касационно обжалване на решение № 10098 от 24.11.2022 г. и решение № 10010 от 14.02.2023 г., постановени по гр. д. № 5460/2018 г. на Софийски апелативен съд. Като последица от неоснователността на частната жалба, съдът е присъдил на ответниците разноски, като е осъдил Е. И. Х. и В. В. Х. да заплатят на Д. Д. С. и Р. И. Б. деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв. и на Д. Д. С. и С. Д. С. - деловодни разноски за производството по частната жалба в размер на 2500 лв. По частната жалба преди произнасяне на съда, Х. не са заявили възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, а съдът служебно не прилага нормата на чл. 78, ал.5 ГПК. Определението, с което са присъдени тези разноски, чието намаление молителите искат, е постановено на 08.10.2024 год. С определение № 5931 от 18.12.2024 г. по настоящото дело са оставени без уважение молба вх. № 17196 от 10.10.2024 г., подадена от Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. за тълкуване и за изменение на определение № 4469 от 08.10.2024 г. в частта за разноските и молба вх. № 17298/11.10.2024 г., подадена от Д. Д. С. и С. Д. С. за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на същото определение в частта за разноските. Съгласно чл. 248 ГПК, изменение на съдебен акт в частта за разноските може да се иска в едномесечен срок от постановяването му ако не подлежи на обжалване. Определение № 4469 от 08.10.2024 г. по настоящото дело не подлежи на обжалване и крайният момент, до който е могло да се поиска изменението му в частта за разноските е 08.11.2024 г. До тази дата не е постъпила молба от Е. И. Х. и В. В. Х. за намаляване на присъдените разноски с определение № 4469 от 08.10.2024 г. Затова молбата, като подадена след срока по чл. 248 ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Постъпила е и молба вх. № 573 от 13.01.2025 г., подадена от Е. И. Х. и В. В. Х., с която молят на основание т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4469/08.10.024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. на ВКС,ІІ гр.о. относно принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца Е. И. Х.. Тъй като посочения номер и дата на определението е по настоящото ч. гр.дело № 3361/2024г., а не по посочения в молбата номер на делото, а и защото подобна поправка не може да бъде направена в това определение, което е с различен предмет, с разпореждане от 22.01.2025 г., съдът е дал указание до молителите да уточнят в кой акт искат поправка на очевидна фактическа грешка. По този повод е подадена молба № 2142 от 04.02.2025 г., с която уточняват, че искат поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4469 от 08.10.2024 г. постановено по настоящото ч.гр.д.№ 3361/2024 г. на ВКС, І гр.о. относно мотивите: „При не допускане до касация, решението влиза в сила, съгласно чл. 296, т.3 от ГПК, но определението по чл. 288 ГПК не формира сила на пресъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С такава сила между страните се ползва въззивния съдебен акт, който не е допуснат до касационен контрол, респективно потвърденото с него първоинстанционно решение“. Ответниците по тази молба Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. я оспорват, защото ВКС няма правомощия да поправя въззивното решение, а и решение за поправка на очевидна фактическа грешка е постановено от САС. Моли молбата да се остави без уважение. Претендират разноски за производството по тази молба в размер на 8439,70 лв.без ДДС, за което представя договор за правна помощ, в който е отразено, че служи за разписка за получената сума. Ответници Д. Д. С. и С. Д. С. не са взели становище. Съдът, след преценка на искането и предвид данните по делото, намира следното по молба вх. № 573 от 13.01.2025 г., уточнена с молба № 2142 от 04.02.2025 г., подадени от Е. И. Х. и В. В. Х.. Тези молби са за поправка на определение № 4469 от 08.10.2024 г. постановено по настоящото ч.гр.д.№ 3361/2024 г. на ВКС, І гр.о. са неоснователни. С това определение е приета за неоснователна подадената от Е. И. Х. и В. В. Х. частна жалба срещу определение № 2684/30.05.2024 г. по гр.д.№ 3204/2023 г. на ВКС, ІІ гр.о. за връщане на частна жалба против определение по чл. 288 ГПК. Обжалваното определение е потвърдено. Цитираният по-горе пасаж е от мотивите на определение № 4469 от 08.10.2024 г., в който съдът по принцип изяснява какъв е характера на определението по чл. 288 ГПК и посочва двете възможности по принцип при не допускане на касационно обжалване на въззивно решение – влиза в сила възивното решение /ако с него след отмяна е постановено ново по същество/, респективно влиза в сила потвърденото с въззивното решение първоинстанциянно решение. Никъде в определението, съдът не е коментирал какво е първоинстанционното или възивното решение между настоящите страни. Настоящият състав не се е произнасял нито по тези решени, нито по въпроса за собствеността. Предмет на разглеждане пред него е единствено определението за връщане на частната жалба против определението по чл. 288 ГПК. Разглеждайки този въпрос, съдът не може да обсъжда и да се произнася относно притежанието на правото на собственост. Затова тази молба е неоснователна и ще се остави без уважение. Ответниците по молбата Д. Д. С. и Р. И. Б.-С. претендират разноски за производството по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и представят договор за правна помощ с предмет – защита само по тази молба. Уговореният хонорар, за който е отразено, че договора служи за разписка, е в размер на 8439,70 лв.без ДДС, които сума съдът не може да коментира без искане по чл. 78, ал.5 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение