Решение № 1151 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13617/2008 г.

Решение № 1151 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13617/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 1.04.2008 г., постановено по адм. д. № 22/2007 г. Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Иван Петров Карагьозов, Амбулатория за специализирана медицинска помощ по вътрешни болести, ендокринология и кардиология срещу заповед за прилагане на санкция № РД-13-1009/20.11.2006 г. на директора на СЗОК. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "АСМП - ИПСМП - Вътрешни болести, Ендокринология, Кардиология - д-р Иван Петров Карагьозов", представлявано от д-р Иван Петров Карагьозов. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което жалбата бъде уважена. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична здравноосигурителна каса, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно в обжалваното решение е прието, че съгласно чл. 35, т. 1 ЗЗО, задължителноосигурените лица имат право за получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по смисъла на §1, т. 2 на ЗЗО и след като същите са диспансеризирани по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗЗ, съгласно чл. 12, ал. 7 от Наредба 39/04 г. за профилактичните прегледи и диспансеризациите, следва по отношение на тях да се извършват профилактични прегледи и изследвания съобразно НРД (в конкретния случай съобразно приложение 9 към НРД - 2006 г.). Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в жалбата намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Пред Софийски градски съд е била оспорена законосъобразността на заповед за прилагане на санкции № РД-13-1009/20.11.2006 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на лечебното заведение, представлявано от д-р Карагьозов е наложена санкция, предвидена в чл. 50, ал. 4, т. 3, б. "б" от ИД № 22-1641/2006 г., финансова неустойка в размер на 90, 00лв., умножена по 10 броя на установените нарушения, общо в размер на 900, 00 лв. за констатирани по б. "б", т. II, подт. 2 и подт. 3 от медицинския протокол, изразяващи се в несъответствие между договорената по вид и обем, и оказана медицинска помощ по пакет СИМП, по отношение на диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ. Констатираните нарушения са по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от Национален рамков договор - 2006 г. - финансова неустойка в размер 90 лв. за изпълнители на ПИМП и СИМП и за изпълнители на БП, умножена по броя на извършените нарушения, свързани с лечебно-диагностичния процес или експертизната дейност на ИМП - за констатирани несъответствия между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ. Със заповед № РД-18-1438/4.10.2006 г., Директорът на СЗОК е наредил да бъде извършена медицинска проверка на 4.10.2006 г. на лечебното заведение, представлявано от д-р Карагьозов. Предмет на проверката е контрол по изпълнението на индивидуален договор № 22-1641/2006 г. за оказване на СИМП, сключен между НЗОК и управителя на лечебното заведение. За резултатите от проверката РЗОК - гр. София е съставен съвместен протокол от 4.10.2006 г. и медицински протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнителите на ПИМП № М-714/4.10.2006 г. За констатираните нарушения, Директорът на СЗОК е издал заповед за прилагане на санкции относно констатираните нарушения по б. "Б", т. II, подт. 2 и подт. 3 от медицинския протокол. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата като е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и същата е законосъобразна и обоснована. Разпоредбата на параграф 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване дефинира понятието "Основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК" като определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Чрез определения по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности се гарантира свободният достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ. На основание чл. 35, т. 1 от ЗЗО задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Съгласно параграф 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за здравето "диспансеризацията" е метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания. Разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) предвижда честотата и обемът на дейностите по диспансеризацията да се определят в Националния рамков договор. Приложение № 9 към чл. 132, ал. 1, изр. 1 от НРД-2006 г. не съдържа минималният брой прегледи и изследвания, защото предвидените дейности по диспансеризацията следва да бъдат изпълнени в максималния обем, вид и честота съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. В конкретния случай е установено, че три здравноосигурени лица (с диагнози: "хипотиреодизъм", "тиреотоксикоза с дифузна гуша" и "инсулинозависим захарен диабет") са включени в диспансерния регистър, но не са получили задължителното количество медицински дейности, гарантирано от НЗОК. Съгласно Приложение № 9 към НРД - 2006 г. лицата, страдащи от посочените по-горе заболявания, д-р Карагьозов е следвало да осигури да бъдат прегледани три пъти годишно, но те не са получили медицинска помощ в съответствие със задължителното количество медицински дейности. Правилно първоинстанционният съд е установил, че са налице нарушения по изпълнението на вида и обема по пакети извънболнична помощ, тъй като неизвършването на броя определен от НЗОК диспансерни прегледи за всяка една година, е неспазване на задължителната периодичност на медицинско наблюдение. Не се възприема и следващото оплакване, наведено в касационната жалба, че извършената медицинска проверка на 4.10.2006 г. е следвало да бъде назначена такава като е следвало да бъдат конкретизирани видът, предметът и срокът. Административният орган е посочил датата, на която да бъде извършена медицинската проверка, както и срок от пет работни дни, в който да бъде съставен и връчен медицински протокол, установяващ резултатите от проверката. Също така, в процесната заповед Директорът на СЗОК е поставил и конкретна задача, която се явява предмет на контрол, а именно дали е налице изпълнение на индивидуалния договор, сключен между РЗОК - гр. София и лечебното заведение. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не е налице противоречие с материалния закон и процесуалните правила, решението е обосновано и няма касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: